Снегът, паркът и аз :)

- Како! - каза сестра ми с един особен глас. "Кфо по дяолите стаа" си помислих.
- Какво? - отвърнах аз сънено. Много ми се спеше и това да й отговоря изискваше огромно усилие
- Навън има малко сняг!!! - развълнувана каза тя.
- Добре.
След като успях да стана и да се облека погледнах през прозореца и наистина имаше малко сняг. Помислих си "Може и да е малко, но със сигурност е повече от миналата година."

Като излязох от нас навън не беше нищо особено. По тротоарите имаше малко сняг, по покривите повечко, както и по дърветата. Улиците мокри и с много и големи локви. На места беше кално.

Стигнах до улицата зад Ботев (УО "Христо Ботев") да пресека. Погледнах на ляво. Усетих как долното чене ми увисва. Стоя си аз на кръстовището със отворена уста и колите покрай мен минават. Сигурно съм била много смешна гледка. Заслужаваше си. Виждаше се част от хълмовете покрай Мездра, целите в сняг. Много сняг. Една прекрасна бяла картина между мрачните сградите. Засмях се. Не можех да повярвам на очите си. Не бях виждала толкова много сняг от Christmas groove!!!!!Пресякох едната улица. Стъпих на алеята и погледнах на дясно да пресека и другата улица. Отново същото. Виждаше се Мишковото(не знам защо, но така се нарича един хълм до града). Целият в бяло. "Кфо стаа тука бе". Стоя и си върта главата ту на ляво, ту на дясно. Не снимах защото вече закъснявах за училище. В момента много ме е яд.

Влязох в училище, в кабинета по английски и първата работа след като си взех учбника беше да извадя цифровия и да снимам дърветата от вън.



Втория час ходих до поликлиниката. На връщане минах през парка (ех, този парк). Този път много предвидливо си взех цифровия :)Онемях. Само вървях и снимах. Целта ми беше на направя колкото се може повече снимки преди да се стопи снегът. Първото и най-интересно нещо, което видях беше, че под боровете няма сняг.



Неверочтно! Под боревоте тревата е зелена, а само на сантиметри има сняг. Като застанах под боровете се едно беше друг сезон.



Ето тук есента преминава във зима :)



А какво ли се крия под снега?



Трева и изпопадалите листа





Тази снимка на мен много михаресва. Просто едни храсти.



Докато правех следващите няколко снимки се сетох за една песничка от детството(не, че сега не съм дете де).







Леле ама само колко е бялооо....





Пипнах снега да видя истиснки ли е :)



Истински е.

Не гледайте стълбите, гледайте снежинките :) Защото през цялото време валеше сняг, но на повечето снимките не си личи :(



През тези 20 мин, през които снимах усмивката не слезе от лицето ми!!! Ходех из снега само и само да го чуя как хрупа под кецоветр ми (и после ми беше малко мокро)

След последния час с една съученичка отидохме в парка:) Аз не съм хубава гледна, но на тази снимка си личи колко силно валеше сняг!



Снежинките падаха и се въртяха. Мънички, белички, като малки пеперудки. Красиви, но студени. Мен лично много ме радват.

Училището, парка и есента :)

Какво прави един ученик като му е скучно в час? Едно от нещата е да гледа през прозореца. Така ми дойде идеята да снимам изгледа от моята класна стая. Като се позамисих изгледа не е много интересен и за това реших да снимам парка погледнат от коридора на моя етаж. На следващия ден пъхнах цивровия в раницата и хайде на даскало. По някаква случайност минах от към учителслия вход. Последните стотина метра преди даскало бяха покрити с листа, есенни жълко-оранжеви листа!Както бях сънена и едвам гледах веднага ококорчих очи. Нямах търпение да свръшим с часовете за да започна да снимам.

Първо снимах парка погледнат от коридора



След това набързо лязох от поседния (4ти етаж). От тък се слиза за инрищвто :)



След това отидох зад даскалото



Много красиво килимче от трева и листа



Тръгнах да се разхождам из парка. Не е много голям.Всъщност в сравнение с някой парк в София или друг голям град този е нищо. Но аз много си го обичкам и имам както яки така и лощи спомени от там.





Странно, докато някои дървета вече нямат листа, на това все още са му зелени.




Тука някаде между тези дървета 1 път паднах по гръб от 30-40 см. височина. Един приятел малко ме изпусна..ама аз съм си виновна де. Болката като вълна от гърба ми стигна чаааак до главата.





Вижда ли сте някога толкова тъмни листа?



Есенно килимче от листа :)



И една снимка, която не е нищо особено и точно в това и е чара :)



Надало по стълбичките :)



Най-красивото дърва в района на даскалото.



Ето последните стотина метра до дасклото!!! :)





Някога ходили ли сте из толкова много шумкащи листа?



Есента дойде и при черешата в двора :)



Много хубави кецки имам :P



Повечето снимките са 06.11.2007г. :) Яд ме само, че не се сетих по рано да снимам есента:) Насявам се, че съм показла малко от красотата, която виждам :)

Прайсторическа риба-плъх до брговета на Бразилия

През 2001г. в мрежите на испански рибарски кораб
случайно попаднала необичайна риба. Рибарите снимали
риваба и не осъзнавали важността на открили си я
пуснали. След време специалисти от Океанографския музей
към университета Vale do Itajai попаднали на снимките.
По формата на перките те разбрали, че това е нов вид
риба, непозната на науката до сега. Нужни били още две
години за откриване на други представители на вида и
завършване на научната работа, която да докаже, че пред
учените наистина има неизвестен на науката вид риба.



Биолозите нарекли рибата Hydrolagus mattallansi. Тя е
от рода Chimaera. Отличава се с повдигнат нос, подобни
на крила странични перки и задни плавници с шипове.
Учените смятат, че това е близък родственик на акулите
и скатоета.

Рибата обитава Южната част на Атлантическия океан



повече от 150 мил. години. Дълга е около 30-40 см и
живее на 400-700 метра дълбочина. Открива присъствието
на други животни, като сканира електромагнитното поле
около себе си. Тя има големи очи, способни да
възприемат най-слабите лъчи светлина.

Прайсторическа акула до бреговете на Япония

През януари тази година рибар обявил тревога в морския резерват Авашима, който се намира в град Шизуок. Той съобщил, че е видял близо до пристанището “чудновато създание с огромна уста, пълна с остри като кинжали зъби”.



Служителите на резервата реагирали бързо. Успели да заснемат и заловят "чудноватото създание". Оказало се, че това е рядък праисторически вид акула - мантиева акула (Chlamydoselachus anguineus). Била женска с дължина 1,6м.

Вкаменелости от този вид могат да бъдат намери от преди 50 милиона години. Тъй като акулата живее на около на 600-1000 метра дълбочина учените знаят много малко за нея. Предполагат, че тя се храни със сепии, риби и други акули. Според учените женските имат две годишна бременност, което прави този вид с най-дългата бременност сред всички гръбначни животни.



След като ихтиолозите заловили акулата я отнесли в специален басейн, напълнен с морска вода. Оживяла само 2 часа. Но на учените успели да научат повече за начина и на придвижване.

Този вид акули и по-рано са ставали плячка на рибарите, но никога досега учените не са успявали да се снабдят с жив образец.

Повечето акули от този вид се срещат около водите край Япония. Често могат да бъдат забелязани през зимата, когато температурата на водата падне и те трябва да отидат в по-топли райони, за да се хранят.

Желанията понякога се сбъдват

Миналата година на 22 Декември имаше 1 джам във Враца - Christmas Groove. Не мога да опиша колко много се зарадвах, когато най-добрата ми приятелка ми каза за него. От радост взех да подскачам и направих пого със стената и гардероба в спалнята на наще.

22 беше петък. Последния учебен ден преди коледната ваканция. Само като си помислих брейк джем + гаджето и най-добрата ми приятелка + петък + начало на коледната ваканция + Коледа след няколко дена!!! И какво може да направи това още по хубаво? Да завали сняг точно на този ден. Толкова силно си го пожелах. Даже за Коледа не исках толкова много да има сняг. Дядо Коледа май е чул желанието ми ;) защото на 21 вечерта заваля. На 22 имаше сняг. Само няколко сантиметра, но ми бяха напълно достатъчни!



Не можех да повярвам! Сняг! Това беше 1 от 3 пъти когато валя сняг през зимата!!! Този сняг най-дълго време се задържа(до 23..на 24 нямаше никакви следи, че е валяло)!

Пожелавам си тази зима да има сняг. Да има много сняг. От колко година на Коледа няма сняг?

Един детски зимен спомен :)

Чатим си с един приятел какво ще правим като си дойде. "...на топло с по чаша топъл шоколад". Като прочетох чаша топъл шоколад веднага ми изникна един прекрасен спомен. Няколко дена преди Коледа е. Навън е снежно и студено. С майка бяхме обикаляли магазините доста време. Преди да се приберем решихме да идем на кафе. Седнахме на една мъничка маса в ъгъла на едно заведение(сега мисля, че го няма вече), вървеше тиха приятна музика. Беше леко запушено от цигарения дим. Имаше коледна украса. Святкащи лампички. Майка ми предполагам си поръча кафе, а аз си поръчах топъл шоколад. Бяхме купили коледни картички и обсъждахме на коя какво да пише и за кой от роднините да е. В онзи момент се чувствах прекрасно! Много обичам дните преди Коледа. Обичам да съм на топличко когато навън е студено и вали сняг.

Какво причинява глобалното затопляне?

Както знаете в природата всичко е свързано. Да, но
никой не се замисля над това. Всеки го приема като факт.
Ако в една система нещо се прецака, то всичко се
прецаква. Нека да дам пример с нещо просто. Да речем,
че около едно село Х. има лисици и зайци. Да речем, че
лисиците се хранят със зайците, а зайците със зелето на
селяните. Обаче хорицата на селцето решават, че не
искат зайците да им ядът зелето и залагат капани на
животинките. След време зайците започват да намаляват и
дори могат да изчезнат от околността на селото. Оказва
се, че лисиците вече не могат да се хранят с зайци и
нападат кокошарниците на селяни. Или друг вариант.
Селяните решават, че лисиците им пречат. Убиват всички
лисици. Няма кой да убива зайците и те изяждат цялото
зеле.

Същото е и с нашата планета. Всичко на нея е свързано.
Хората разбира се и тук се намесват и пречат на
системата, просъществувала хиляди години.
Хората определено са най-интелигентните и изобретателно
хора на планетата. От както съществуват все се опитват
да направят нещо, за да си подобрят живота. Научили се
да си правят дрехи, за да се топлят, подслон да не ги
вали, оръжия, разбира се, за да ловат храната си,
плавателен съд и т.н. След време хората подобрили
къщите си, оръжията си т.н. Дошъл един момент, в които
трябвало да унищожат цяла гора за да се топлят през
симата. Свещите не били доастатъчни на хората за да
виждат през нощта и хоп - ето го електричеството.
Построили се електроцентрали. В днешни дни са няколко
вида: атомна, водна, вятърна и такава, която използва
горива. Най-екологични са вятърната и водната.
Каручката с двата коня не е доастатъчна на човека.
Появил се автомобила. Появил се парния локомотив. После
и самолетът. И голямо разнообразие от видове на
превозни средства, задвижвани от някакво гориво.
Появили се множество заводи и предприятия. След Втората
световна война има икономически бум. Населението на
планетата не спира да се увеличава. За да могат да се
покрият нуждите на хората се откриват нови заводи.
Градовете се разширяват. Увеличава се потреблението на
елекричество и вода. Изсичат се гори. Унищожават се
биологични видове.

Oткакто има живот на земята, има и естествено отделяне
на водни пари, въглероден двуокид и други газове, които
спомагат за поддържането на температурата на земята.
Ето няколко причини за глобалното затопляне.

1. Водните пари. Антропогенните фактори водят до
увеличаване на концентрацията на водните пари в
тропосверата. Това пък, ще увеличи температурата на
земята. Което означава, че ще има повече водни пари.

2. Въглеродния двуокис. Той позволява на слънчевите
лъчи да достигнат до повърхността на Земята, но
възпрепятства излъчването на топлината обратно. През
последните някоко години рязко се увеличеното изгаряне
на горива (въглища, петрол, земен газ, дърва) в
транспорта, енергетиката, промишлеността, земеделието и
бита.Това е основната причина за увеличаването на
огромни количества въглероден двуокис. Концентрацията
му в земната атмосфера от началото на индустриалната
революция през 18 век се е увеличила от 270µL/L до
383µL/L или с около 110 µL/L (около 40%). Голямата част
от това увеличение е станало след 1945г. (Втората
световна война).

3. Озонът (O3) се е увеличил с около 30% вследствие на
индустриализацията. Той е една от основните причини за
формирането на смог в големите градове и промишлените
центрове.

4. Меран. Какво става като изхвърляме боклука си на
улицата или в реката? Той се разлага. В атмосверата се
отделя метан. Метан (CH4) е безцветен и запалим газ,
без миризма. Въпреки, че се задържа само 10 години в
атмосверата отделя 2 пъти повече топлина отколкото
въглеродния двуокис. За последните три столетия
неговата концентрация се е увеличила двойна, но се
очаква за следващите 100 години да се удвои отново.

5. Азотен окис. Азотния оксид(N2O), известен още като
смехотворен газ често се използва в медицината като
обезболяващо средство. Създаван е най-вече от човешки и
животински отпадъци. Макар неговата концентрация да не
се е увеличила драстично, той успява да се задържи в
атмосферата повече от 100 години.

След утрешния ден

Снощи гледах "The day after tomorrow" или на бг "След утрешния ден". Разказва как глобалното затопляне променя климата на земята само за няколко дни. Филмът започва с пропукването на ледената покривка на северния полюс.



"Климатът в северното полукълбо се дължи на Атлантическото течение. Океанът пренася топлината на слънцето на север от екватора. При затопляне полярният лед се топи и пречи на течението. Накрая то спира. Случи ли се това - край на умерения климат." Няколко дни след като професор Джак (не поман другото име) казва това на Конференцията за Глобалното затоляне, градушка с размерите на грейпфрут се изсипва над Токио, ураган с рекордна сила удря Хаваите, страхотна снежна буря се завихря над Ню Делхи, Лос Анджелис



е разрушен от 3 торнада, който се сливат в едно голяма. Температурата се понижават драстично само за един ден.Ню Йорк е залят от огромна вълна цунами.



А след това замръзва.



Както и цялото северно полукълбо.
 Филма си заслужава да се гледа. История е и предупреждение какво може да се случи, ако продължаваме да предизвикваме Майката Природа.

И какво правим ние хората? Изсичаме горите. Замърсяваме природата. Малко са хората, който като мен няма да си изхвърлят боклука на улицата. Или както правят много хора на село - изхвърлят боклука си в реката.Aтски грозно е да видиш малка рекичка и цялата в боклуци! Много се дразна. Освен с боклука не спираме да тровим планетата и с вредни  газове от коли, от заводи. Повишаването нивото на CO2 (въглероден двуокид) води до глобално затолпяне

Момиченцето в мрака

Едно малко момиченце седи и плаче в мрака. Свило се в ъгъла, обвило краката с ръцете си, заровила лице в коленете. Седи и тихо плаче.И то не знае от колко време паче вече, но има чувството, че е от векове. Чувства, че е самичко в целия свят. Вдига глава и отваря очи. Не вижда нищо друго освен тъмнината. Безкрайната тъмнина. Безкрайна самота. Сълзите не спират да се стичат по лицето му. Чува се отчаян вик. Вик на отчаяние. Светът му се сгрумоляса изведнъж, а сега за както ще живее? На земята до момиченцето има мече. Взима го и го прегръща. Плача се засилва, прегръща мечето по силно и все по силно.

Изведнъж вратата се отваря и лъч светлина прорязва мрака. Момиченцето дига глава и с треперещ глас пита:

- К-кой си ти?
- Аз съм надеждата, радостта, светлината и всичко хубаво на този свят. Ела с мен.
Момиченцето се изправи. С една ръка държи мечето, а с другата бърше сълзите си.

Разходка под дъжда

Хората доста често реагират "ти луда ли си" или "аз пък
мраза" кога им кажа, че обичам да вали. Малко са хората,
който ще се съгласят с мен
Не знам защо, но мрачното време по ме кефи от
слънчевото. А дъждът сякаш го допълва. Обичам да слушам
как вали, как капките барабанят по бараката отвън или да
гледам как се удрят в перваза на прозореца.
Дъждът ме хипнотизира.
Кръговете в локвите са много красиви.
Появяват се и изчезват.




Ту тук, ту там. Все с различна големина. А видя ли балонч
ета в локвите, значи още време ще се радвам на дъжда.
"Вземи си чадър или поне си сложи
качулката". Защо? Защо ми е чадър или качулка след като м
ога да усетя дъжда върху себе си?
Искам да почуствам дъжда, искам да усетя как се стичат мъ
нички капчици по лицето
ми.танцувам върху тревата докато вали. Искам да я почуств
ам. Искам да се почуствам жива!
Ще ми сеотново да е лято. Да спа на отворен прозорец и да
слушам как капките тихо и спокойношумолят по листата на
дърветата. Толкова е успокояващо:) И изведнъж БУМ ТРЯС!
идва буря. Сгушвам се под чершавчето, гушкам по силно
плюшеното мече. Дъждът се усилва, започва да духа,
светкавици осветяват нощното небе, гръмотевици разтърсват
земята. Сякаш природата искам да покаже, че е жива и го
прави с пълна мощ! Аз си лежа и слушам как вали, как
гърми. Възхищавам се тихо на природата. Както внезапно
се появи така и внезапно спира. Гръмотевиците се чуват се
по тихо и по тихо, дъждът намалява, вятъра утихва, а аз
се унасям и заспивам..

Дъждът от листа за мен

Преди няколко дена се уговорихме с една приятелка да излезем. Когато отидох на уговореното място в уговореното време тя не беше дошла все още. Реших да седнах да я почакам. Погледнах към един кестен. Най-обикновено есенно дърво - половината му листа ги няма вече. Изведнъж духна срещу мен. В първия момент вятъра ме прониза, защото както обикновено не се бях облякла достатъчно. Но после видях как листата от дървото падат право срещо мен. Дъжда от листа е най-красивото нещо през есента. и този дъжд беше насочени право към мен! Вече не чувствах студа, спрях да мисля, просто седях там и гледах листата, който падаха и шумоляха около мен. Имах чувството, че този дъжд е специално за мен! Сякаш природата знаеше, че напоследък се чувствах малко зле и направи това за да ме развесели!
Вятъра спря, погледнах към земята. Пред мен имаше много листа. вятъра духна зад мен и листата сякаш се отдръпнаха. Беше супер ефектно. Веднага си представих как листата започват да танцуват, да се завъртат във вихрушка и после да образуват най-различни фигури. Определено ми беше весело. Сега като се замисля, сякаш имаше нещо невидимо, което ме забавляваше докато чаках приятелката ми да дойде.