понеделник, 5 ноември 2007 г.

Дъждът от листа за мен

Преди няколко дена се уговорихме с една приятелка да излезем. Когато отидох на уговореното място в уговореното време тя не беше дошла все още. Реших да седнах да я почакам. Погледнах към един кестен. Най-обикновено есенно дърво - половината му листа ги няма вече. Изведнъж духна срещу мен. В първия момент вятъра ме прониза, защото както обикновено не се бях облякла достатъчно. Но после видях как листата от дървото падат право срещо мен. Дъжда от листа е най-красивото нещо през есента. и този дъжд беше насочени право към мен! Вече не чувствах студа, спрях да мисля, просто седях там и гледах листата, който падаха и шумоляха около мен. Имах чувството, че този дъжд е специално за мен! Сякаш природата знаеше, че напоследък се чувствах малко зле и направи това за да ме развесели!
Вятъра спря, погледнах към земята. Пред мен имаше много листа. вятъра духна зад мен и листата сякаш се отдръпнаха. Беше супер ефектно. Веднага си представих как листата започват да танцуват, да се завъртат във вихрушка и после да образуват най-различни фигури. Определено ми беше весело. Сега като се замисля, сякаш имаше нещо невидимо, което ме забавляваше докато чаках приятелката ми да дойде.

Няма коментари: