И така всичко започна е 1 най-обикновен учебен ден, когато г-на по История ме попита дали искам да участвам в 1 конкурс. Да, зашо пък не. 1-2 месеца нищо не бях правила и се съгласих. Конкурса е по случай 100г, от обявяването на Независимостта на България. Можеш да участва с есе, разказ или стихотворение, рисунка и мултимедиен продукт(това не означава презентация!). И така ясно беше, че ще се занимаваме с мултимедиен продукт. И докато избирам тема дойдоха 1 момче и 1 момиче - Силви и Лидия от 10 клас, хуманитарната паралелка.
И така отбора беше на лице, аз се занимавам с техническата част, а те с останалото. Веднага предложих да направим сайт. Презентация за такова събитие? Хмм..не харесвам презентациите, може би защото знам малко за тях или защото са ми досадни за изготвяне или просто, защото са ми скуни. Пък и презентациите са подходящи да представиш продукта си. Решението беше сайт! Доста добро решение. Ново, интересно, различно, достатъчно за някое място. Пък и ми се правеше сайт. Беше решено сайт.
Проблем #1 - срока. "Краен срок за изпращане на материалите – 22 октомври 2008 г.". Имах около 3 седмици. 3 седмици за сайт, добре ще се справим.
Проблем #2 е, че е исторически а те винаги са скучни.Как да направя исторически сайт, който да не е съвсем скучен от гледна точка на дизайна и да не е някоя измишльотина. Май не се справих. Това е дизайна.
Старата жълта хартия правих с ГИМП. Голяма игра падна. Много забавно беше...първите 20-30 пъти. Сайта писах на HTML и CSS + малко JavaScript за 2та теста.
В началото беше доста забавно - тримата ученици + даскала по История + кафе + кола + старата компютърна зала = голям купон. Мина седмица, седмица и нещо и се разболях. За 5-6 дена не бях правила почти нищо по сайта и след като, най-накрая се оправих се оказа, че имам седмица и мн работа - кафе + енергиини напитки и много труд и стоене до късно. Спях по 5-6 часа.
Най-накрая дойде момента, в който сайта беше готов и изпратен. Следваха 3 дена депресия, но се оправих. Заех се вече с други конкурси и състезания.
Един прекрасен ден, в средата на 1 час (ИТ) трябваше да сляза до долу да взема таблета. Залата е в края на коридора, а стаята, до която отивах е в другия край на долния етаж. Колко ли е дълъг коридора? 50м? 100м? Не знам, но в тишината на 1 учебен час ми се стори километричен. Мислех си само "лелел колко е дълъг коридора". Стигнах до стаята, там беше една госпожа(ИТ, индорматика) И тя ми каза "Знаеш ли резултата" и аз казах, че не. "второ място" WTF?! 0.o иииииееееееееее! 2 място на национален конкурс, хич не е зле! Супер! Навръщане се чудех на кой да се похваля и атски много се радвах. Трябваше да направя презенация за представянето на сайта. Довършвах я в хотела.
Петък 8.30 заминахме за Търново. Целия ден си прекарахме страхотно! Дори намерих "На тъмно" и си купих 2 панталона и 1 тениска и 3 връзки. Получих подарък списание:) Вечета в ресторанта разбрах, че една жена, която не ми стана много ясно какво правеше е харесала сайта. Супер, почувствах се доста добре.
На следващия ден...добре де не съм по Историята, така, че ми беше скучно..2-3 неща ми харесаха.
Дойде нашия ред - усмивка и начало. Говора вече като на изуст с 2 олимпиади по ИТ и около само 6 представяния на проекти се чуствах съвсем спокойна и като, че ли просто знаех какво да кажа. Представянето мина супер. Само ние споменхме учителя си и то цели 2 пъти. Веднъж аз в презентацията и ведъж Лидия и Сиско като показвахем сайта.
На първо място разбрах, че са 2 момчета, който ми изглеждаха някакви информатици. "охоо сигурно са вкарали флаш, анимация алабала". Да ама не. Беше най-обикновено клилче със снимки и текст. Не ми направи никакво впечатление. Сигурно заради олимпиадата по ИТ, където съм виждала страхотни неща!
Хората харесаха сайта. Една жена ме пита къде е качен. Заместни-министъра на образованието стиснал и поздравил лично даскала по история, а техника каза, че ще го качат от министерството за обраователна цел.
На самото награждаване зам министъра каза на Сиско, че сме били за 1 място! Еми Просто че чуствам прекрасно! А пък и наградата си я бива, освен грамоти телефон и флашка!
В сряда дадохме интервю за местаната кабелна телевизия (камерата ме мрази!).
И така, след като се прибрахме от Търново се разболях и бях атски скапана. Взел си "отпуск 1 седмица"починах си и утре май съм на даскало :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар