четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Ако умра...

Стигнах до един много важен извод.

Ако умра скоро няма да ме е яд, че не съм разбрала тайна на тъмната материя, че не знам както има в черните дупки, няма да ме е яд, че не съм видяла пирамидите в Гиза, Ниагарския водопад, залеза или изгрева над морето/океана, няма да ме е яд, че не съм опитала от студентския живот, няма да ме е яд, че не съм отишла на някое яко парти в строежа или друг клуб, няма да ме е яд, че не съм спечелила някой по-голям конкурс или някоя стипендия, няма да ме е яд, че не съм летяла отново със самолет, няма да ме е яд, че не съм отишла зад граница отново и изобщо няма да ме е яд за всички неща, които съм искала да видя, направя или постигна, защото, ще съм умряла - просто едно нефункциониращо тяло, което след време ще се разложи и ще остане само скелет и спомени (може би).

Всъщност така е с всичко на този свят. Слънцето, Луната, Земята и обитателите й, звездите, галактиките, планетите, комети, всяка една открита или неоткрита частица във вселената ще изчезне 1 ден и никога повече няма да я има отново. Това е жалко. Дори вселената ще изчезне. Малко е странно за възприемане как едно нещо го има и хоп вече го няма. Странно е и защото хората мислим и чувстваме, привързваме се и страдаме. Има хора, който даже не знаят какво е Земята не знаят за звездите и не си задават въпроса има ли живот извън планетата? Странно е как тези хора вярват, че има живот след смъртта, как вярват в разни богове и не си обясняват природните явление с науката, а именно с тези богове. Не виждат ли истината? Или и да искат няма да я видят. Неразбиращия човек е обяснил всичко, което не разбира с някаква велика сила там горе.
Чудя се аз ли съм по-зле или те. Те вярват, че има някой си бог там, те вярват, че като умрат душата им ще продължи да съществува. Те не се боят толкова много да умрат, защото просто вярват, че ще се пренесат на друго място. А аз, знам истината, но знам, че като умра няма да стане нищо със съзнанието ми. Дали се страхувам? Не знам. Просто не искам да умирам все още. Искам да видя много неща.
Понякога ми се иска те вярващите да са прави, а ние не вярващите да грешим, но няма как. Това е реалността. Вселената е гръмна и са с появили звезди, галактиките, планетите, Земята, живота, хората, науката, истината...

Аз ще умра. Ще умре и моето съзнание. Но ако живота ми мине на лента, ако времето се 'влачи' (понякога имаме чувството, че времето тече много бързо, а понякога, че тече много бавно) докато умирам, най-много ще ме е яд за близките ми и хората, който ме обичат, защото докато те са живи те ще страдат за мен и ще им бъде мъчно.

Ако умра ... просто няма да ми пука, защото ще съм умряла.

Няма коментари: