понеделник, 8 декември 2008 г.

Да претърпиш ПТП понедлник сутрин

Понеделник сутрин. Самия факт, че е понеделник, началото на седмицата е доста гаден. Какво може да направи понеделника още по весел? Началото на ремонта в училище. 5 класа от последния етаж 2-3 седмици ще скитаме по стайте на другите класове. Разбира се има график на 5те класове кой кога в коя стая има. Само майка ми(помощник директор) го знае. Забавно нали? Пък да не говорим за времето! Пронизващ вятър придружен с капли дъжд. Какво по перфектно от това дядо да ни закара. Така и така ще ходи до болницата за нещо, а даскалото е по път!

И въпреки, че е понеделник сутрин се събудих доста лясно. Набързо станах облякох се пооправих се и вече бях готова за даскало. Качихме се в колата на дядо (форд не много нов, приличен). Докато каже, да майка да си сложи колана, тя вече го беше направила. Това ме подсети да се огледам за колан на задната седалка (1-2 пъти съм се возила в тази кола, нова му е). Той тръгна. Аз си сложих раницата в краката и взех да си слагам колана. Борех се да го закопчая. Цялата процедура продължи 1-2 пресечки.

Тогава погледнах напред. Бяхме на метри от едно кръстовище. Видях един автобус да премината кръстовището:
Мислите ми: Защо ние се движим, след като автобуса е на сред кръстовището?
Майката ми(на глас): Внимавай, автобуса!
Мислите ми: Ама ние ще се блъснем! Удара ще е от моята страна. А ама то ще е леко, защото и ние и автобуса не се движим бързо. Ето удари ни. Ама как така си ударих главата във вратата след като знаех, че ще ни удари? Защо не се наклоних на ляво? Леле ама аз току що претърпях катастрофа - и това изживях. Във стъклото ли си ударих главата или по надолу? Леле колко ли силно си ударих главата? Може ли да ми стане нещо?
Доста неща си помислих само за 2-3 секунди.
Секунда след като майка извика "внимавай, автобуса" той ни удари странично. Задната част на колата, в която бяхме аз и сестра ми подскочи. Аз се отделих от седалката, след което залитнах на дясно и си ударих главата във вратата, залитнах на ляво и колата спря. Между клатеното наляво-надясано с периферното си зрение видях част от автобуса как ни удря.
Майка уплашено се обърна назад и каза "спокойно, спокойно" аз малко намусено й казах, че съм спокойна и само ме боли главата.


(колата беше пред нас, когато се прибрах от даскало)

Да отбележа, че автобуса има само една малка драскотина.

Шофьора се опита да каже, че дядо се е изсветкал, но майка бързо го овика. Всъщност дядо никога не съм го виждала да кара бързо. Майка не можа да отвори предната врата. В момента колата не може да се заключва. Най интересното е, че докато стигнем до даскалото там където се ударих спря да ме боли, но още от удара ме болеше от другата страна на главата. 1-2 чаа след катастрофата спря да ме боли.

Случилото се случило. Важното е, че всички сме добре. Аз с удар в главата, сестра ми си е ударила кръста, дядо и майка от пред са без удари. Живи и здрави и повече да не се повтаря.

Няма коментари: