четвъртък, 11 декември 2008 г.

Стинки - кучето, което нямах и което никога няма да забравя

Снощи сънувах Стинки. Кой е Стинкли ли? Едно куче. Не, не, не е мой. Никога не е бил. Аз бях негова за няколко дни.
Сега ме е яд, че тогава не го снимах. Дори не знам каква порода е. Той е голямо кафяво куче, слабо със клепнали уши. Най-любвеобилното куче, което познавам.
Първата ни среща беше една вечер. Той тъкмо отвори портата когато аз минах по пътеката. Явно се е уплашил.
На следващия ден като се видяхме се харесахме от първи поглед. Аз си помислих "Какво хубаво куче", а той...е не знам какво си е помислил. Отивах до магазина, а той беше пред портата на сянка. Изправи се и взе да върти опашка. Подуши ме въртя се около мен, погалих го. Той май доста се зарадва щото изяви желание да скочи по мен. Той дойде с мен до магазина. По-късно като излизах той ходеше по мен. въртеше опашка подскачаше. дойде с мен до края на града. Умирах си от кеф той да ходи около мен. Беше страхотно!
На сутринта той беше влязъл през някъде и беше в съседите. Дядо се опитваше да го изкара. Аз само се появих той ме видя и тръгна по мен. дойде с мен до центъра и като влязох в един магазин той доста се чудеше дали да влезе или не. Когато бях в магазин той ме чакаше. Пак дойде с мен до края на града. Беше ме страх да го погаля. Имах чувството, че яко го направя той толкова ще се зарадва и ще се получи нещо подобно на сцената от семейство флинсоун когато Дино скача на Фред да го ближе. Вечера исках да полея едно цвете навън. Той легна пред краката ми и ме беше страх да мина. Колкото и миличък да изглеждаше все пак той беше голямо непознато куче. Седнах на земята и го гледах. Какво л се беше случило с него? Загубено? Избягало? Защо ходи по мен и от къде се е взело? Поне разбрах защо е дошло тук и се мотае около къщата. Съседите са му дали храна и той ги е последвал до нас. Но защо мен? Защо толкова много се радва да ме види?
Любов от първи поглед? Между куче и стопанин/човек? Определено имаше нещо в това куче. Не беше само едно улично куче, аз не бях само един човек. Нали знаете как просто си допадате с някои хора?
Един-два дена след запознанството вече си представях как зимата ме чака пред портата и ме изпраща до даскало. Как ходи навсякъде с мен, как го галя на алеята и някой минава покрай мен и ме пита как се казва. Да му давам име е много груба грешка. Защо? Защото още повече ще се привържа към него. Ако дадеш име на животно - край! Кръстих го Стинки. Не знам защо. Името само си дойде. Не миришеше, но пък беше без стопанин. Името си беше точно за него. Когато кръщавам жиботно името винаги само си идва.
Цялата работа със Стинки продължи няколко дена. После отидох на море за 10 дни и като се прибрах него го нямаше. Сега когато мина покрай пазара винаги се надявам да се яви от някъде и да се затича към мен. Сещам се за него от време на време и той ми липсва. Бях се побъркала тогава, умът ми не го побираше - защо той ходи по мен? Така и неразбрах, Предполагам просто сме си допаднали.
Питам се какво ли е станало с него? Някой го е приютил? Тук няма кой да го храни и е по други части на града? Тръгнал е да ме търси и се е загубил(доста тъпо предположение)? Или най-лошото, което дори не искам да си го помислям - умрял? Не знам. Мога само да гадая.
Като малка много исках куче. Като по-голяма имах няколко котки. Котките също са готини. Но след Стинки си припомних колко много искам една голяма хубаво куче.

Стинки, никога няма да те забравя. Иска ми се като имам сваой дом да имам куче като теб!

2 коментара:

Galena Malena каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Galena Malena каза...

Човек и аз бях така със моето куче Амбър.Само дето майка ми имаше алергия към кучето и се наложи да го дадем на една какичка от Ямбол,беше Немска Овчарка и много си я обичах.След като я взеха с колата се прибрах във вкъщии започнах да и си задавах един и същ въпрос.Всеки път си задавах един и същ въпрос просто досега не мога да го приема това ,че няма да е до мен ,да ме изпраща до доскало ,да си играя с нея на поляната и така.И точно като теб всеки път щом изляза някъде очаквам да я видя на площатката седнала на лъбимото си място където седеше по цели часове и аз само я гледах.;(