Момиченцето в мрака

Едно малко момиченце седи и плаче в мрака. Свило се в ъгъла, обвило краката с ръцете си, заровила лице в коленете. Седи и тихо плаче.И то не знае от колко време паче вече, но има чувството, че е от векове. Чувства, че е самичко в целия свят. Вдига глава и отваря очи. Не вижда нищо друго освен тъмнината. Безкрайната тъмнина. Безкрайна самота. Сълзите не спират да се стичат по лицето му. Чува се отчаян вик. Вик на отчаяние. Светът му се сгрумоляса изведнъж, а сега за както ще живее? На земята до момиченцето има мече. Взима го и го прегръща. Плача се засилва, прегръща мечето по силно и все по силно.

Изведнъж вратата се отваря и лъч светлина прорязва мрака. Момиченцето дига глава и с треперещ глас пита:

- К-кой си ти?
- Аз съм надеждата, радостта, светлината и всичко хубаво на този свят. Ела с мен.
Момиченцето се изправи. С една ръка държи мечето, а с другата бърше сълзите си.

Разходка под дъжда

Хората доста често реагират "ти луда ли си" или "аз пък
мраза" кога им кажа, че обичам да вали. Малко са хората,
който ще се съгласят с мен
Не знам защо, но мрачното време по ме кефи от
слънчевото. А дъждът сякаш го допълва. Обичам да слушам
как вали, как капките барабанят по бараката отвън или да
гледам как се удрят в перваза на прозореца.
Дъждът ме хипнотизира.
Кръговете в локвите са много красиви.
Появяват се и изчезват.




Ту тук, ту там. Все с различна големина. А видя ли балонч
ета в локвите, значи още време ще се радвам на дъжда.
"Вземи си чадър или поне си сложи
качулката". Защо? Защо ми е чадър или качулка след като м
ога да усетя дъжда върху себе си?
Искам да почуствам дъжда, искам да усетя как се стичат мъ
нички капчици по лицето
ми.танцувам върху тревата докато вали. Искам да я почуств
ам. Искам да се почуствам жива!
Ще ми сеотново да е лято. Да спа на отворен прозорец и да
слушам как капките тихо и спокойношумолят по листата на
дърветата. Толкова е успокояващо:) И изведнъж БУМ ТРЯС!
идва буря. Сгушвам се под чершавчето, гушкам по силно
плюшеното мече. Дъждът се усилва, започва да духа,
светкавици осветяват нощното небе, гръмотевици разтърсват
земята. Сякаш природата искам да покаже, че е жива и го
прави с пълна мощ! Аз си лежа и слушам как вали, как
гърми. Възхищавам се тихо на природата. Както внезапно
се появи така и внезапно спира. Гръмотевиците се чуват се
по тихо и по тихо, дъждът намалява, вятъра утихва, а аз
се унасям и заспивам..

Дъждът от листа за мен

Преди няколко дена се уговорихме с една приятелка да излезем. Когато отидох на уговореното място в уговореното време тя не беше дошла все още. Реших да седнах да я почакам. Погледнах към един кестен. Най-обикновено есенно дърво - половината му листа ги няма вече. Изведнъж духна срещу мен. В първия момент вятъра ме прониза, защото както обикновено не се бях облякла достатъчно. Но после видях как листата от дървото падат право срещо мен. Дъжда от листа е най-красивото нещо през есента. и този дъжд беше насочени право към мен! Вече не чувствах студа, спрях да мисля, просто седях там и гледах листата, който падаха и шумоляха около мен. Имах чувството, че този дъжд е специално за мен! Сякаш природата знаеше, че напоследък се чувствах малко зле и направи това за да ме развесели!
Вятъра спря, погледнах към земята. Пред мен имаше много листа. вятъра духна зад мен и листата сякаш се отдръпнаха. Беше супер ефектно. Веднага си представих как листата започват да танцуват, да се завъртат във вихрушка и после да образуват най-различни фигури. Определено ми беше весело. Сега като се замисля, сякаш имаше нещо невидимо, което ме забавляваше докато чаках приятелката ми да дойде.