Снегът, паркът и аз :)

- Како! - каза сестра ми с един особен глас. "Кфо по дяолите стаа" си помислих.
- Какво? - отвърнах аз сънено. Много ми се спеше и това да й отговоря изискваше огромно усилие
- Навън има малко сняг!!! - развълнувана каза тя.
- Добре.
След като успях да стана и да се облека погледнах през прозореца и наистина имаше малко сняг. Помислих си "Може и да е малко, но със сигурност е повече от миналата година."

Като излязох от нас навън не беше нищо особено. По тротоарите имаше малко сняг, по покривите повечко, както и по дърветата. Улиците мокри и с много и големи локви. На места беше кално.

Стигнах до улицата зад Ботев (УО "Христо Ботев") да пресека. Погледнах на ляво. Усетих как долното чене ми увисва. Стоя си аз на кръстовището със отворена уста и колите покрай мен минават. Сигурно съм била много смешна гледка. Заслужаваше си. Виждаше се част от хълмовете покрай Мездра, целите в сняг. Много сняг. Една прекрасна бяла картина между мрачните сградите. Засмях се. Не можех да повярвам на очите си. Не бях виждала толкова много сняг от Christmas groove!!!!!Пресякох едната улица. Стъпих на алеята и погледнах на дясно да пресека и другата улица. Отново същото. Виждаше се Мишковото(не знам защо, но така се нарича един хълм до града). Целият в бяло. "Кфо стаа тука бе". Стоя и си върта главата ту на ляво, ту на дясно. Не снимах защото вече закъснявах за училище. В момента много ме е яд.

Влязох в училище, в кабинета по английски и първата работа след като си взех учбника беше да извадя цифровия и да снимам дърветата от вън.



Втория час ходих до поликлиниката. На връщане минах през парка (ех, този парк). Този път много предвидливо си взех цифровия :)Онемях. Само вървях и снимах. Целта ми беше на направя колкото се може повече снимки преди да се стопи снегът. Първото и най-интересно нещо, което видях беше, че под боровете няма сняг.



Неверочтно! Под боревоте тревата е зелена, а само на сантиметри има сняг. Като застанах под боровете се едно беше друг сезон.



Ето тук есента преминава във зима :)



А какво ли се крия под снега?



Трева и изпопадалите листа





Тази снимка на мен много михаресва. Просто едни храсти.



Докато правех следващите няколко снимки се сетох за една песничка от детството(не, че сега не съм дете де).







Леле ама само колко е бялооо....





Пипнах снега да видя истиснки ли е :)



Истински е.

Не гледайте стълбите, гледайте снежинките :) Защото през цялото време валеше сняг, но на повечето снимките не си личи :(



През тези 20 мин, през които снимах усмивката не слезе от лицето ми!!! Ходех из снега само и само да го чуя как хрупа под кецоветр ми (и после ми беше малко мокро)

След последния час с една съученичка отидохме в парка:) Аз не съм хубава гледна, но на тази снимка си личи колко силно валеше сняг!



Снежинките падаха и се въртяха. Мънички, белички, като малки пеперудки. Красиви, но студени. Мен лично много ме радват.

Училището, парка и есента :)

Какво прави един ученик като му е скучно в час? Едно от нещата е да гледа през прозореца. Така ми дойде идеята да снимам изгледа от моята класна стая. Като се позамисих изгледа не е много интересен и за това реших да снимам парка погледнат от коридора на моя етаж. На следващия ден пъхнах цивровия в раницата и хайде на даскало. По някаква случайност минах от към учителслия вход. Последните стотина метра преди даскало бяха покрити с листа, есенни жълко-оранжеви листа!Както бях сънена и едвам гледах веднага ококорчих очи. Нямах търпение да свръшим с часовете за да започна да снимам.

Първо снимах парка погледнат от коридора



След това набързо лязох от поседния (4ти етаж). От тък се слиза за инрищвто :)



След това отидох зад даскалото



Много красиво килимче от трева и листа



Тръгнах да се разхождам из парка. Не е много голям.Всъщност в сравнение с някой парк в София или друг голям град този е нищо. Но аз много си го обичкам и имам както яки така и лощи спомени от там.





Странно, докато някои дървета вече нямат листа, на това все още са му зелени.




Тука някаде между тези дървета 1 път паднах по гръб от 30-40 см. височина. Един приятел малко ме изпусна..ама аз съм си виновна де. Болката като вълна от гърба ми стигна чаааак до главата.





Вижда ли сте някога толкова тъмни листа?



Есенно килимче от листа :)



И една снимка, която не е нищо особено и точно в това и е чара :)



Надало по стълбичките :)



Най-красивото дърва в района на даскалото.



Ето последните стотина метра до дасклото!!! :)





Някога ходили ли сте из толкова много шумкащи листа?



Есента дойде и при черешата в двора :)



Много хубави кецки имам :P



Повечето снимките са 06.11.2007г. :) Яд ме само, че не се сетих по рано да снимам есента:) Насявам се, че съм показла малко от красотата, която виждам :)