Снощи сънувах Стинки. Кой е Стинкли ли? Едно куче. Не, не, не е мой. Никога не е бил. Аз бях негова за няколко дни.
Сега ме е яд, че тогава не го снимах. Дори не знам каква порода е. Той е голямо кафяво куче, слабо със клепнали уши. Най-любвеобилното куче, което познавам.
Първата ни среща беше една вечер. Той тъкмо отвори портата когато аз минах по пътеката. Явно се е уплашил.
На следващия ден като се видяхме се харесахме от първи поглед. Аз си помислих "Какво хубаво куче", а той...е не знам какво си е помислил. Отивах до магазина, а той беше пред портата на сянка. Изправи се и взе да върти опашка. Подуши ме въртя се около мен, погалих го. Той май доста се зарадва щото изяви желание да скочи по мен. Той дойде с мен до магазина. По-късно като излизах той ходеше по мен. въртеше опашка подскачаше. дойде с мен до края на града. Умирах си от кеф той да ходи около мен. Беше страхотно!
На сутринта той беше влязъл през някъде и беше в съседите. Дядо се опитваше да го изкара. Аз само се появих той ме видя и тръгна по мен. дойде с мен до центъра и като влязох в един магазин той доста се чудеше дали да влезе или не. Когато бях в магазин той ме чакаше. Пак дойде с мен до края на града. Беше ме страх да го погаля. Имах чувството, че яко го направя той толкова ще се зарадва и ще се получи нещо подобно на сцената от семейство флинсоун когато Дино скача на Фред да го ближе. Вечера исках да полея едно цвете навън. Той легна пред краката ми и ме беше страх да мина. Колкото и миличък да изглеждаше все пак той беше голямо непознато куче. Седнах на земята и го гледах. Какво л се беше случило с него? Загубено? Избягало? Защо ходи по мен и от къде се е взело? Поне разбрах защо е дошло тук и се мотае около къщата. Съседите са му дали храна и той ги е последвал до нас. Но защо мен? Защо толкова много се радва да ме види?
Любов от първи поглед? Между куче и стопанин/човек? Определено имаше нещо в това куче. Не беше само едно улично куче, аз не бях само един човек. Нали знаете как просто си допадате с някои хора?
Един-два дена след запознанството вече си представях как зимата ме чака пред портата и ме изпраща до даскало. Как ходи навсякъде с мен, как го галя на алеята и някой минава покрай мен и ме пита как се казва. Да му давам име е много груба грешка. Защо? Защото още повече ще се привържа към него. Ако дадеш име на животно - край! Кръстих го Стинки. Не знам защо. Името само си дойде. Не миришеше, но пък беше без стопанин. Името си беше точно за него. Когато кръщавам жиботно името винаги само си идва.
Цялата работа със Стинки продължи няколко дена. После отидох на море за 10 дни и като се прибрах него го нямаше. Сега когато мина покрай пазара винаги се надявам да се яви от някъде и да се затича към мен. Сещам се за него от време на време и той ми липсва. Бях се побъркала тогава, умът ми не го побираше - защо той ходи по мен? Така и неразбрах, Предполагам просто сме си допаднали.
Питам се какво ли е станало с него? Някой го е приютил? Тук няма кой да го храни и е по други части на града? Тръгнал е да ме търси и се е загубил(доста тъпо предположение)? Или най-лошото, което дори не искам да си го помислям - умрял? Не знам. Мога само да гадая.
Като малка много исках куче. Като по-голяма имах няколко котки. Котките също са готини. Но след Стинки си припомних колко много искам една голяма хубаво куче.
Стинки, никога няма да те забравя. Иска ми се като имам сваой дом да имам куче като теб!
четвъртък, 11 декември 2008 г.
понеделник, 8 декември 2008 г.
Да претърпиш ПТП понедлник сутрин
Понеделник сутрин. Самия факт, че е понеделник, началото на седмицата е доста гаден. Какво може да направи понеделника още по весел? Началото на ремонта в училище. 5 класа от последния етаж 2-3 седмици ще скитаме по стайте на другите класове. Разбира се има график на 5те класове кой кога в коя стая има. Само майка ми(помощник директор) го знае. Забавно нали? Пък да не говорим за времето! Пронизващ вятър придружен с капли дъжд. Какво по перфектно от това дядо да ни закара. Така и така ще ходи до болницата за нещо, а даскалото е по път!
И въпреки, че е понеделник сутрин се събудих доста лясно. Набързо станах облякох се пооправих се и вече бях готова за даскало. Качихме се в колата на дядо (форд не много нов, приличен). Докато каже, да майка да си сложи колана, тя вече го беше направила. Това ме подсети да се огледам за колан на задната седалка (1-2 пъти съм се возила в тази кола, нова му е). Той тръгна. Аз си сложих раницата в краката и взех да си слагам колана. Борех се да го закопчая. Цялата процедура продължи 1-2 пресечки.
Тогава погледнах напред. Бяхме на метри от едно кръстовище. Видях един автобус да премината кръстовището:
Мислите ми: Защо ние се движим, след като автобуса е на сред кръстовището?
Майката ми(на глас): Внимавай, автобуса!
Мислите ми: Ама ние ще се блъснем! Удара ще е от моята страна. А ама то ще е леко, защото и ние и автобуса не се движим бързо. Ето удари ни. Ама как така си ударих главата във вратата след като знаех, че ще ни удари? Защо не се наклоних на ляво? Леле ама аз току що претърпях катастрофа - и това изживях. Във стъклото ли си ударих главата или по надолу? Леле колко ли силно си ударих главата? Може ли да ми стане нещо?
Доста неща си помислих само за 2-3 секунди.
Секунда след като майка извика "внимавай, автобуса" той ни удари странично. Задната част на колата, в която бяхме аз и сестра ми подскочи. Аз се отделих от седалката, след което залитнах на дясно и си ударих главата във вратата, залитнах на ляво и колата спря. Между клатеното наляво-надясано с периферното си зрение видях част от автобуса как ни удря.
Майка уплашено се обърна назад и каза "спокойно, спокойно" аз малко намусено й казах, че съм спокойна и само ме боли главата.
(колата беше пред нас, когато се прибрах от даскало)
Да отбележа, че автобуса има само една малка драскотина.
Шофьора се опита да каже, че дядо се е изсветкал, но майка бързо го овика. Всъщност дядо никога не съм го виждала да кара бързо. Майка не можа да отвори предната врата. В момента колата не може да се заключва. Най интересното е, че докато стигнем до даскалото там където се ударих спря да ме боли, но още от удара ме болеше от другата страна на главата. 1-2 чаа след катастрофата спря да ме боли.
Случилото се случило. Важното е, че всички сме добре. Аз с удар в главата, сестра ми си е ударила кръста, дядо и майка от пред са без удари. Живи и здрави и повече да не се повтаря.
И въпреки, че е понеделник сутрин се събудих доста лясно. Набързо станах облякох се пооправих се и вече бях готова за даскало. Качихме се в колата на дядо (форд не много нов, приличен). Докато каже, да майка да си сложи колана, тя вече го беше направила. Това ме подсети да се огледам за колан на задната седалка (1-2 пъти съм се возила в тази кола, нова му е). Той тръгна. Аз си сложих раницата в краката и взех да си слагам колана. Борех се да го закопчая. Цялата процедура продължи 1-2 пресечки.
Тогава погледнах напред. Бяхме на метри от едно кръстовище. Видях един автобус да премината кръстовището:
Мислите ми: Защо ние се движим, след като автобуса е на сред кръстовището?
Майката ми(на глас): Внимавай, автобуса!
Мислите ми: Ама ние ще се блъснем! Удара ще е от моята страна. А ама то ще е леко, защото и ние и автобуса не се движим бързо. Ето удари ни. Ама как така си ударих главата във вратата след като знаех, че ще ни удари? Защо не се наклоних на ляво? Леле ама аз току що претърпях катастрофа - и това изживях. Във стъклото ли си ударих главата или по надолу? Леле колко ли силно си ударих главата? Може ли да ми стане нещо?
Доста неща си помислих само за 2-3 секунди.
Секунда след като майка извика "внимавай, автобуса" той ни удари странично. Задната част на колата, в която бяхме аз и сестра ми подскочи. Аз се отделих от седалката, след което залитнах на дясно и си ударих главата във вратата, залитнах на ляво и колата спря. Между клатеното наляво-надясано с периферното си зрение видях част от автобуса как ни удря.
Майка уплашено се обърна назад и каза "спокойно, спокойно" аз малко намусено й казах, че съм спокойна и само ме боли главата.
(колата беше пред нас, когато се прибрах от даскало)
Да отбележа, че автобуса има само една малка драскотина.
Шофьора се опита да каже, че дядо се е изсветкал, но майка бързо го овика. Всъщност дядо никога не съм го виждала да кара бързо. Майка не можа да отвори предната врата. В момента колата не може да се заключва. Най интересното е, че докато стигнем до даскалото там където се ударих спря да ме боли, но още от удара ме болеше от другата страна на главата. 1-2 чаа след катастрофата спря да ме боли.
Случилото се случило. Важното е, че всички сме добре. Аз с удар в главата, сестра ми си е ударила кръста, дядо и майка от пред са без удари. Живи и здрави и повече да не се повтаря.
четвъртък, 27 ноември 2008 г.
Ако умра...
Стигнах до един много важен извод.
Ако умра скоро няма да ме е яд, че не съм разбрала тайна на тъмната материя, че не знам както има в черните дупки, няма да ме е яд, че не съм видяла пирамидите в Гиза, Ниагарския водопад, залеза или изгрева над морето/океана, няма да ме е яд, че не съм опитала от студентския живот, няма да ме е яд, че не съм отишла на някое яко парти в строежа или друг клуб, няма да ме е яд, че не съм спечелила някой по-голям конкурс или някоя стипендия, няма да ме е яд, че не съм летяла отново със самолет, няма да ме е яд, че не съм отишла зад граница отново и изобщо няма да ме е яд за всички неща, които съм искала да видя, направя или постигна, защото, ще съм умряла - просто едно нефункциониращо тяло, което след време ще се разложи и ще остане само скелет и спомени (може би).
Всъщност така е с всичко на този свят. Слънцето, Луната, Земята и обитателите й, звездите, галактиките, планетите, комети, всяка една открита или неоткрита частица във вселената ще изчезне 1 ден и никога повече няма да я има отново. Това е жалко. Дори вселената ще изчезне. Малко е странно за възприемане как едно нещо го има и хоп вече го няма. Странно е и защото хората мислим и чувстваме, привързваме се и страдаме. Има хора, който даже не знаят какво е Земята не знаят за звездите и не си задават въпроса има ли живот извън планетата? Странно е как тези хора вярват, че има живот след смъртта, как вярват в разни богове и не си обясняват природните явление с науката, а именно с тези богове. Не виждат ли истината? Или и да искат няма да я видят. Неразбиращия човек е обяснил всичко, което не разбира с някаква велика сила там горе.
Чудя се аз ли съм по-зле или те. Те вярват, че има някой си бог там, те вярват, че като умрат душата им ще продължи да съществува. Те не се боят толкова много да умрат, защото просто вярват, че ще се пренесат на друго място. А аз, знам истината, но знам, че като умра няма да стане нищо със съзнанието ми. Дали се страхувам? Не знам. Просто не искам да умирам все още. Искам да видя много неща.
Понякога ми се иска те вярващите да са прави, а ние не вярващите да грешим, но няма как. Това е реалността. Вселената е гръмна и са с появили звезди, галактиките, планетите, Земята, живота, хората, науката, истината...
Аз ще умра. Ще умре и моето съзнание. Но ако живота ми мине на лента, ако времето се 'влачи' (понякога имаме чувството, че времето тече много бързо, а понякога, че тече много бавно) докато умирам, най-много ще ме е яд за близките ми и хората, който ме обичат, защото докато те са живи те ще страдат за мен и ще им бъде мъчно.
Ако умра ... просто няма да ми пука, защото ще съм умряла.
Ако умра скоро няма да ме е яд, че не съм разбрала тайна на тъмната материя, че не знам както има в черните дупки, няма да ме е яд, че не съм видяла пирамидите в Гиза, Ниагарския водопад, залеза или изгрева над морето/океана, няма да ме е яд, че не съм опитала от студентския живот, няма да ме е яд, че не съм отишла на някое яко парти в строежа или друг клуб, няма да ме е яд, че не съм спечелила някой по-голям конкурс или някоя стипендия, няма да ме е яд, че не съм летяла отново със самолет, няма да ме е яд, че не съм отишла зад граница отново и изобщо няма да ме е яд за всички неща, които съм искала да видя, направя или постигна, защото, ще съм умряла - просто едно нефункциониращо тяло, което след време ще се разложи и ще остане само скелет и спомени (може би).
Всъщност така е с всичко на този свят. Слънцето, Луната, Земята и обитателите й, звездите, галактиките, планетите, комети, всяка една открита или неоткрита частица във вселената ще изчезне 1 ден и никога повече няма да я има отново. Това е жалко. Дори вселената ще изчезне. Малко е странно за възприемане как едно нещо го има и хоп вече го няма. Странно е и защото хората мислим и чувстваме, привързваме се и страдаме. Има хора, който даже не знаят какво е Земята не знаят за звездите и не си задават въпроса има ли живот извън планетата? Странно е как тези хора вярват, че има живот след смъртта, как вярват в разни богове и не си обясняват природните явление с науката, а именно с тези богове. Не виждат ли истината? Или и да искат няма да я видят. Неразбиращия човек е обяснил всичко, което не разбира с някаква велика сила там горе.
Чудя се аз ли съм по-зле или те. Те вярват, че има някой си бог там, те вярват, че като умрат душата им ще продължи да съществува. Те не се боят толкова много да умрат, защото просто вярват, че ще се пренесат на друго място. А аз, знам истината, но знам, че като умра няма да стане нищо със съзнанието ми. Дали се страхувам? Не знам. Просто не искам да умирам все още. Искам да видя много неща.
Понякога ми се иска те вярващите да са прави, а ние не вярващите да грешим, но няма как. Това е реалността. Вселената е гръмна и са с появили звезди, галактиките, планетите, Земята, живота, хората, науката, истината...
Аз ще умра. Ще умре и моето съзнание. Но ако живота ми мине на лента, ако времето се 'влачи' (понякога имаме чувството, че времето тече много бързо, а понякога, че тече много бавно) докато умирам, най-много ще ме е яд за близките ми и хората, който ме обичат, защото докато те са живи те ще страдат за мен и ще им бъде мъчно.
Ако умра ... просто няма да ми пука, защото ще съм умряла.
четвъртък, 13 ноември 2008 г.
Спомени, спомени... :)
Та нали тази седмица съм в абсолютна почивка. Мързелувам и бездействам след училище. Чета това онова и общо взето се наслаждавам на последните мигове свобода!
Обичам да разглеждам разни стари неща. Пазя си всякакви боклучета, стари рисунки, графити, други щуротиики. Пренареждам си бюрото само и само да си разгледам нещата по папките (за това е сравнително подредено).
Днес разгледах както има по чекмеджетата в тоалетката в спалнята. Гримове на майка и стари ластичета и шноли. От малка обичам да й разглеждам гримовете и да се мацна с някое червило или да пробвам няколко молива и сенки на китката си. Намерих й стари сенки. Има ги от както се помна. Спомних си как като бях малка по често й ги разглеждах. Знаех й всичките червила, моливи и спирали и т.н. Чуваше се само тиктакането на будилника. Тихо, спокойно. В едното чекмедже, най-отзад попаднах на 1 кутия. Не можех да се сетя какво има в нея и я извадих. Отворих я. Малко се изненадах, бях забравила за тези неща. В кутия имаше златни бижута. Обички, синджирчета, пръстени. Спомних си, че като бях малка на мен и на сестра ми ни бяха подарили по 1 златно синджирче с кръстче, обички, на мен сърце, а на нея подкова. Намерих си и едни мой любими обички на времето - с винтче и малко камъче. Там бяха и златните халки.
Помня отдавна на 1 рожден ден, баба (по майчина линия) ме събуди и каза че ми е купила малка камбанка за обичките. Казах й добре и продължих да спя. Като се събудих проявих повечко интерес. Подаръка ми беше малка златна камбанка. Много й се зарадвах и доста време я носех на едната обичка-халка. Спомням си като малка как разглеждах всички тези неща в присъствието на майка(за да не изгубя нещо). Исках да хода на детска градина със златото, но тя не ми даваше, защото съм малка, като порасна може. Е сега съм голяма и нося сребро. А сестра ми няма дупки за обижите. Чудя се, дали някога ще носим тези златни подаръци?
Майка ми преди носеше злато, сега сребро. Не само защото е високосна годината. Среброто на мода ли е? Аз започнах д нося сребърни неща коледа на 2003 когато ми подариха сребърна гривна. Всичките ми обици по ушите (8) са сребърли или поне приличат (още съм с няколко медицински). Нося сребро, защото някак си повече ми харесва, а и мисля, че златото е за по-възрастни жени.
Но определено се почуствах по-добре като разгледах залатните неща. Спомените са хубаво нещо и трябва да си ги пазим :)
Обичам да разглеждам разни стари неща. Пазя си всякакви боклучета, стари рисунки, графити, други щуротиики. Пренареждам си бюрото само и само да си разгледам нещата по папките (за това е сравнително подредено).
Днес разгледах както има по чекмеджетата в тоалетката в спалнята. Гримове на майка и стари ластичета и шноли. От малка обичам да й разглеждам гримовете и да се мацна с някое червило или да пробвам няколко молива и сенки на китката си. Намерих й стари сенки. Има ги от както се помна. Спомних си как като бях малка по често й ги разглеждах. Знаех й всичките червила, моливи и спирали и т.н. Чуваше се само тиктакането на будилника. Тихо, спокойно. В едното чекмедже, най-отзад попаднах на 1 кутия. Не можех да се сетя какво има в нея и я извадих. Отворих я. Малко се изненадах, бях забравила за тези неща. В кутия имаше златни бижута. Обички, синджирчета, пръстени. Спомних си, че като бях малка на мен и на сестра ми ни бяха подарили по 1 златно синджирче с кръстче, обички, на мен сърце, а на нея подкова. Намерих си и едни мой любими обички на времето - с винтче и малко камъче. Там бяха и златните халки.
Помня отдавна на 1 рожден ден, баба (по майчина линия) ме събуди и каза че ми е купила малка камбанка за обичките. Казах й добре и продължих да спя. Като се събудих проявих повечко интерес. Подаръка ми беше малка златна камбанка. Много й се зарадвах и доста време я носех на едната обичка-халка. Спомням си като малка как разглеждах всички тези неща в присъствието на майка(за да не изгубя нещо). Исках да хода на детска градина със златото, но тя не ми даваше, защото съм малка, като порасна може. Е сега съм голяма и нося сребро. А сестра ми няма дупки за обижите. Чудя се, дали някога ще носим тези златни подаръци?
Майка ми преди носеше злато, сега сребро. Не само защото е високосна годината. Среброто на мода ли е? Аз започнах д нося сребърни неща коледа на 2003 когато ми подариха сребърна гривна. Всичките ми обици по ушите (8) са сребърли или поне приличат (още съм с няколко медицински). Нося сребро, защото някак си повече ми харесва, а и мисля, че златото е за по-възрастни жени.
Но определено се почуствах по-добре като разгледах залатните неща. Спомените са хубаво нещо и трябва да си ги пазим :)
сряда, 12 ноември 2008 г.
Признаци на есента
Есента официално идва на 22 Септември, но това не значи, че тя наистина е дошла. Свързваме есента със застудяването, шараните дървета и падането на листата им малко по-късно. В края на Септември повечето растения са зелени, времето е приятно дори топло. А тази година дори и през Октомври беше доста топло. Така, че кога точно идва есента.
1. Половината дървета са без листа
2. Другата половина са с шарени листа
3. Мъглата в 12 на обяд, не е мъгла, а пушека от запалените листа
4. Мирише на зима т.е. на пушек от кумините
5. Като излезеш от дома си веднага се разсънваш от студа
6. Когато си на вън изпитваш огромно желание да влезеш в някой магазин за да се сгрееш (да, бе, да, всички знаем, че това е предпоставка да си купим нещо ново;) )
7. Спиш с юрган и дълга пижама
1. Половината дървета са без листа
2. Другата половина са с шарени листа
3. Мъглата в 12 на обяд, не е мъгла, а пушека от запалените листа
4. Мирише на зима т.е. на пушек от кумините
5. Като излезеш от дома си веднага се разсънваш от студа
6. Когато си на вън изпитваш огромно желание да влезеш в някой магазин за да се сгрееш (да, бе, да, всички знаем, че това е предпоставка да си купим нещо ново;) )
7. Спиш с юрган и дълга пижама
Ужас, есента дойде!
Всъщност дойде на 22 Септември. Но тогава повечето растения все още бяха зелени, всъщност почти по нищо не личеше, че е есен. С изключение на една малка част кестени, листата на дърветата бяха зелени, тревата също, имаше пеперуди, рози и свежи ученици. Беше топло до преди седмица две. Циганско лято го наричат по старите, аз - глобално затопляне, но това е друга тема.
Миналата седмица не ходех на училище. Бях болна. И почти не излизах. Беше станало студено. Листата на дърветата са по шаренели и из попадали (е не на всички са паднали).
В понеделник след училище отдих до магазина да си купа бананче. Излязох и разбрах, че вече няма да бъде топло, вече няма да хода със суичър на училище и да се прибирам по къс ръкав, вече няма да бъде зелено, вече няма да има цветя в дворовете, вече ще бъде студено, вече ще мирише на зима (пушек), вече ще усещам студа по лицето си като изляза, вече дойде студеното време и в близките 5-6 няма да отстъпи трайно на топлото.
Как разбрах? Ето така.
Снимка на едно дърво с пожълтели листа и 1 дърво без листа. Дървото с жълтите листа е черешата в двора. Черешата е късна. По късно се раззеленява и има череши и следователно по късно й падат листата. И знам, че щом почнат да пожълтяват лятото и топлото време са си отишли безвъзвратно. А дървото без листа...Първото, което си помислих като го видях е "Тази гледка ме чака цяла зима".
Чака ме една мокра и студена гледка, голи дървета, не им ли е студено? Защо трябва да им падат листата? Как ще се сгреят през зимата? А, да снега ще ги топли :) Но яко няма сняг? Или е прекалено малко, както е последните няколко зими?
Но пък и мрачната картинка си има своето очарование. Какво? Защо? Не мога да определя. Но през зимата по улиците е някак си по-спокойно. По-тихо, по-бяло. ДА! Това е! Тишината, спокойствието! И радостта да влезеш на топло, след този студ.
Да, зеленината, топлото време и свежестта ще ми липсват много, но и много ще се радвам на предстоящия студ, тъжно и мрачно време, голи дървета и тишина! Природата е различна, природата е красива! :)
Миналата седмица не ходех на училище. Бях болна. И почти не излизах. Беше станало студено. Листата на дърветата са по шаренели и из попадали (е не на всички са паднали).
В понеделник след училище отдих до магазина да си купа бананче. Излязох и разбрах, че вече няма да бъде топло, вече няма да хода със суичър на училище и да се прибирам по къс ръкав, вече няма да бъде зелено, вече няма да има цветя в дворовете, вече ще бъде студено, вече ще мирише на зима (пушек), вече ще усещам студа по лицето си като изляза, вече дойде студеното време и в близките 5-6 няма да отстъпи трайно на топлото.
Как разбрах? Ето така.
Снимка на едно дърво с пожълтели листа и 1 дърво без листа. Дървото с жълтите листа е черешата в двора. Черешата е късна. По късно се раззеленява и има череши и следователно по късно й падат листата. И знам, че щом почнат да пожълтяват лятото и топлото време са си отишли безвъзвратно. А дървото без листа...Първото, което си помислих като го видях е "Тази гледка ме чака цяла зима".
Чака ме една мокра и студена гледка, голи дървета, не им ли е студено? Защо трябва да им падат листата? Как ще се сгреят през зимата? А, да снега ще ги топли :) Но яко няма сняг? Или е прекалено малко, както е последните няколко зими?
Но пък и мрачната картинка си има своето очарование. Какво? Защо? Не мога да определя. Но през зимата по улиците е някак си по-спокойно. По-тихо, по-бяло. ДА! Това е! Тишината, спокойствието! И радостта да влезеш на топло, след този студ.
Да, зеленината, топлото време и свежестта ще ми липсват много, но и много ще се радвам на предстоящия студ, тъжно и мрачно време, голи дървета и тишина! Природата е различна, природата е красива! :)
неделя, 9 ноември 2008 г.
100 г. независимост и Велико Търново
Ако по някаква причина не знаете на 22 Септември тази година се навършиха 100г, от обявяването на Независимостта на България.
И така всичко започна е 1 най-обикновен учебен ден, когато г-на по История ме попита дали искам да участвам в 1 конкурс. Да, зашо пък не. 1-2 месеца нищо не бях правила и се съгласих. Конкурса е по случай 100г, от обявяването на Независимостта на България. Можеш да участва с есе, разказ или стихотворение, рисунка и мултимедиен продукт(това не означава презентация!). И така ясно беше, че ще се занимаваме с мултимедиен продукт. И докато избирам тема дойдоха 1 момче и 1 момиче - Силви и Лидия от 10 клас, хуманитарната паралелка.
И така отбора беше на лице, аз се занимавам с техническата част, а те с останалото. Веднага предложих да направим сайт. Презентация за такова събитие? Хмм..не харесвам презентациите, може би защото знам малко за тях или защото са ми досадни за изготвяне или просто, защото са ми скуни. Пък и презентациите са подходящи да представиш продукта си. Решението беше сайт! Доста добро решение. Ново, интересно, различно, достатъчно за някое място. Пък и ми се правеше сайт. Беше решено сайт.
Проблем #1 - срока. "Краен срок за изпращане на материалите – 22 октомври 2008 г.". Имах около 3 седмици. 3 седмици за сайт, добре ще се справим.
Проблем #2 е, че е исторически а те винаги са скучни.Как да направя исторически сайт, който да не е съвсем скучен от гледна точка на дизайна и да не е някоя измишльотина. Май не се справих. Това е дизайна.
Старата жълта хартия правих с ГИМП. Голяма игра падна. Много забавно беше...първите 20-30 пъти. Сайта писах на HTML и CSS + малко JavaScript за 2та теста.
В началото беше доста забавно - тримата ученици + даскала по История + кафе + кола + старата компютърна зала = голям купон. Мина седмица, седмица и нещо и се разболях. За 5-6 дена не бях правила почти нищо по сайта и след като, най-накрая се оправих се оказа, че имам седмица и мн работа - кафе + енергиини напитки и много труд и стоене до късно. Спях по 5-6 часа.
Най-накрая дойде момента, в който сайта беше готов и изпратен. Следваха 3 дена депресия, но се оправих. Заех се вече с други конкурси и състезания.
Един прекрасен ден, в средата на 1 час (ИТ) трябваше да сляза до долу да взема таблета. Залата е в края на коридора, а стаята, до която отивах е в другия край на долния етаж. Колко ли е дълъг коридора? 50м? 100м? Не знам, но в тишината на 1 учебен час ми се стори километричен. Мислех си само "лелел колко е дълъг коридора". Стигнах до стаята, там беше една госпожа(ИТ, индорматика) И тя ми каза "Знаеш ли резултата" и аз казах, че не. "второ място" WTF?! 0.o иииииееееееееее! 2 място на национален конкурс, хич не е зле! Супер! Навръщане се чудех на кой да се похваля и атски много се радвах. Трябваше да направя презенация за представянето на сайта. Довършвах я в хотела.
Петък 8.30 заминахме за Търново. Целия ден си прекарахме страхотно! Дори намерих "На тъмно" и си купих 2 панталона и 1 тениска и 3 връзки. Получих подарък списание:) Вечета в ресторанта разбрах, че една жена, която не ми стана много ясно какво правеше е харесала сайта. Супер, почувствах се доста добре.
На следващия ден...добре де не съм по Историята, така, че ми беше скучно..2-3 неща ми харесаха.
Дойде нашия ред - усмивка и начало. Говора вече като на изуст с 2 олимпиади по ИТ и около само 6 представяния на проекти се чуствах съвсем спокойна и като, че ли просто знаех какво да кажа. Представянето мина супер. Само ние споменхме учителя си и то цели 2 пъти. Веднъж аз в презентацията и ведъж Лидия и Сиско като показвахем сайта.
На първо място разбрах, че са 2 момчета, който ми изглеждаха някакви информатици. "охоо сигурно са вкарали флаш, анимация алабала". Да ама не. Беше най-обикновено клилче със снимки и текст. Не ми направи никакво впечатление. Сигурно заради олимпиадата по ИТ, където съм виждала страхотни неща!
Хората харесаха сайта. Една жена ме пита къде е качен. Заместни-министъра на образованието стиснал и поздравил лично даскала по история, а техника каза, че ще го качат от министерството за обраователна цел.
На самото награждаване зам министъра каза на Сиско, че сме били за 1 място! Еми Просто че чуствам прекрасно! А пък и наградата си я бива, освен грамоти телефон и флашка!
В сряда дадохме интервю за местаната кабелна телевизия (камерата ме мрази!).
И така, след като се прибрахме от Търново се разболях и бях атски скапана. Взел си "отпуск 1 седмица"починах си и утре май съм на даскало :)
И така всичко започна е 1 най-обикновен учебен ден, когато г-на по История ме попита дали искам да участвам в 1 конкурс. Да, зашо пък не. 1-2 месеца нищо не бях правила и се съгласих. Конкурса е по случай 100г, от обявяването на Независимостта на България. Можеш да участва с есе, разказ или стихотворение, рисунка и мултимедиен продукт(това не означава презентация!). И така ясно беше, че ще се занимаваме с мултимедиен продукт. И докато избирам тема дойдоха 1 момче и 1 момиче - Силви и Лидия от 10 клас, хуманитарната паралелка.
И така отбора беше на лице, аз се занимавам с техническата част, а те с останалото. Веднага предложих да направим сайт. Презентация за такова събитие? Хмм..не харесвам презентациите, може би защото знам малко за тях или защото са ми досадни за изготвяне или просто, защото са ми скуни. Пък и презентациите са подходящи да представиш продукта си. Решението беше сайт! Доста добро решение. Ново, интересно, различно, достатъчно за някое място. Пък и ми се правеше сайт. Беше решено сайт.
Проблем #1 - срока. "Краен срок за изпращане на материалите – 22 октомври 2008 г.". Имах около 3 седмици. 3 седмици за сайт, добре ще се справим.
Проблем #2 е, че е исторически а те винаги са скучни.Как да направя исторически сайт, който да не е съвсем скучен от гледна точка на дизайна и да не е някоя измишльотина. Май не се справих. Това е дизайна.
Старата жълта хартия правих с ГИМП. Голяма игра падна. Много забавно беше...първите 20-30 пъти. Сайта писах на HTML и CSS + малко JavaScript за 2та теста.
В началото беше доста забавно - тримата ученици + даскала по История + кафе + кола + старата компютърна зала = голям купон. Мина седмица, седмица и нещо и се разболях. За 5-6 дена не бях правила почти нищо по сайта и след като, най-накрая се оправих се оказа, че имам седмица и мн работа - кафе + енергиини напитки и много труд и стоене до късно. Спях по 5-6 часа.
Най-накрая дойде момента, в който сайта беше готов и изпратен. Следваха 3 дена депресия, но се оправих. Заех се вече с други конкурси и състезания.
Един прекрасен ден, в средата на 1 час (ИТ) трябваше да сляза до долу да взема таблета. Залата е в края на коридора, а стаята, до която отивах е в другия край на долния етаж. Колко ли е дълъг коридора? 50м? 100м? Не знам, но в тишината на 1 учебен час ми се стори километричен. Мислех си само "лелел колко е дълъг коридора". Стигнах до стаята, там беше една госпожа(ИТ, индорматика) И тя ми каза "Знаеш ли резултата" и аз казах, че не. "второ място" WTF?! 0.o иииииееееееееее! 2 място на национален конкурс, хич не е зле! Супер! Навръщане се чудех на кой да се похваля и атски много се радвах. Трябваше да направя презенация за представянето на сайта. Довършвах я в хотела.
Петък 8.30 заминахме за Търново. Целия ден си прекарахме страхотно! Дори намерих "На тъмно" и си купих 2 панталона и 1 тениска и 3 връзки. Получих подарък списание:) Вечета в ресторанта разбрах, че една жена, която не ми стана много ясно какво правеше е харесала сайта. Супер, почувствах се доста добре.
На следващия ден...добре де не съм по Историята, така, че ми беше скучно..2-3 неща ми харесаха.
Дойде нашия ред - усмивка и начало. Говора вече като на изуст с 2 олимпиади по ИТ и около само 6 представяния на проекти се чуствах съвсем спокойна и като, че ли просто знаех какво да кажа. Представянето мина супер. Само ние споменхме учителя си и то цели 2 пъти. Веднъж аз в презентацията и ведъж Лидия и Сиско като показвахем сайта.
На първо място разбрах, че са 2 момчета, който ми изглеждаха някакви информатици. "охоо сигурно са вкарали флаш, анимация алабала". Да ама не. Беше най-обикновено клилче със снимки и текст. Не ми направи никакво впечатление. Сигурно заради олимпиадата по ИТ, където съм виждала страхотни неща!
Хората харесаха сайта. Една жена ме пита къде е качен. Заместни-министъра на образованието стиснал и поздравил лично даскала по история, а техника каза, че ще го качат от министерството за обраователна цел.
На самото награждаване зам министъра каза на Сиско, че сме били за 1 място! Еми Просто че чуствам прекрасно! А пък и наградата си я бива, освен грамоти телефон и флашка!
В сряда дадохме интервю за местаната кабелна телевизия (камерата ме мрази!).
И така, след като се прибрахме от Търново се разболях и бях атски скапана. Взел си "отпуск 1 седмица"починах си и утре май съм на даскало :)
четвъртък, 23 октомври 2008 г.
Писна ми и..
В понеделник доста се отчаях от живота. Насъбраха ми се доста неща.
И днес по обед ми писна. Писна ми да боледувам, писна ми да гона крайни срокове за разни проекти, писна ми да хода на автопилот и да нямам настроение и..просто ей така от нищо ми стана весело. Омръзна ми да съм в кофти настроение и за това хм..съм в нормалното настроение.
Усмихнах се, пуснах си 1 филм с чарли чаплин(the gold rush), после излязох да по снимам природата и се прибрах. Чувствам се нормално. И сама мисъл, че от нищо изведнъж си оправих настроението ме развеселява. :)
И днес по обед ми писна. Писна ми да боледувам, писна ми да гона крайни срокове за разни проекти, писна ми да хода на автопилот и да нямам настроение и..просто ей така от нищо ми стана весело. Омръзна ми да съм в кофти настроение и за това хм..съм в нормалното настроение.
Усмихнах се, пуснах си 1 филм с чарли чаплин(the gold rush), после излязох да по снимам природата и се прибрах. Чувствам се нормално. И сама мисъл, че от нищо изведнъж си оправих настроението ме развеселява. :)
Ами...май се завърнах
Емии..не съм писала от месеци. Даже исках да го трия, но си забравих паролата. Забравих си и имейла. Заради забравена парола в 1 сайт се сетих, че имам 1 мейл roshyna at mail dot bg. Видях, че имам писмо от 1 човек...от преди повече от месец. Беше свързано със блога. Изненадах се доста.
Готино. Май си имам фен :)
Сега ще се опитам да пиша, но не обещавам нищо. Тази година се очертава проект след проект, проект след проект. Ще бъде забаво определено. А и тази учебна година ми е много странна и интересна. 11 клас съм, нямам вече химия (йеии), биология, имам повече ИТ и математика. Започна със студ, а сега е сравнително топло. Странна работа.
И така...да видим какво ще се получи тая година от блогването ми :)
Айде, че Симпсън почва след малко. До скоро :)
Готино. Май си имам фен :)
Сега ще се опитам да пиша, но не обещавам нищо. Тази година се очертава проект след проект, проект след проект. Ще бъде забаво определено. А и тази учебна година ми е много странна и интересна. 11 клас съм, нямам вече химия (йеии), биология, имам повече ИТ и математика. Започна със студ, а сега е сравнително топло. Странна работа.
И така...да видим какво ще се получи тая година от блогването ми :)
Айде, че Симпсън почва след малко. До скоро :)
петък, 21 декември 2007 г.
Цяла седмица сняг
Преди 1 седмица чух майка ми да казва, че навън има малко сняг. Разбира се сутрин малко бавно загрявам какво ми се говори, но тоя път само като чух "сняг" веднага се изправих. Исках да дигна щората и да вида колко "малко" сняг има, но се оказа, че долу е закована, отказах се и се мушнах под завивките да сер азсънвам. Станах оправих се. Взех си шишето да го напълня с вода, влязох в кухнатя и си викям "я да вида колко малко сняг има" отидох до прозореца и мръднах пердето. Като майка каза "малко сняг" си претставих малко...малко по покривите малко по дърветата. Но навън на гаража имаше поне 3-4 см сняг!!! Изпуснах шишето и зяпнах като невиждала.
Грееше слънце през деня и докато се прибера половината сняг се беше стопил. Застанах до прозореца и си оимислих "ее ще ми се и по улиците да има сняг". Щеше ми се да е като едно време - всичко в сняг. Една тишина, навсякаде се белее, снега мек и хрупа под краката. Вечерта вече си мислех, че снега се е стопил и кой ли знае кога пак ще вали. В събота спах до 10 и нещо. Като се събудих видях, че навън вали сняг. Погледнах през прозореца.
Бяло, бяло и пак бяло. Толкова се зарадвах, че зех да потскачам. Обух един панталон, намъкнах една тениска, суичъра, шапка и ръкавици разбира се и измъкнах навън. Около половин час стоя пред нас и ходен напред назад и се радвах на снега. Беше толкова мек. Разбира се излишно е да казвам,че като излязох по късно през деня още на първата минута имах сняг в кецовете..Не мога да се сдържа да не стъпа в снега и да го чуя как хрупа.
Иии сега няколко снимки, които държа да бъдат видяни.
Е казват, че за Коледа снегът ще се е стопил. Аз се надявам да не е така. Ще ми се най-накрая да има 1 нормална Коледа..от колко години на по Коледа няма снаг :(
Грееше слънце през деня и докато се прибера половината сняг се беше стопил. Застанах до прозореца и си оимислих "ее ще ми се и по улиците да има сняг". Щеше ми се да е като едно време - всичко в сняг. Една тишина, навсякаде се белее, снега мек и хрупа под краката. Вечерта вече си мислех, че снега се е стопил и кой ли знае кога пак ще вали. В събота спах до 10 и нещо. Като се събудих видях, че навън вали сняг. Погледнах през прозореца.
Бяло, бяло и пак бяло. Толкова се зарадвах, че зех да потскачам. Обух един панталон, намъкнах една тениска, суичъра, шапка и ръкавици разбира се и измъкнах навън. Около половин час стоя пред нас и ходен напред назад и се радвах на снега. Беше толкова мек. Разбира се излишно е да казвам,че като излязох по късно през деня още на първата минута имах сняг в кецовете..Не мога да се сдържа да не стъпа в снега и да го чуя как хрупа.
Иии сега няколко снимки, които държа да бъдат видяни.
Е казват, че за Коледа снегът ще се е стопил. Аз се надявам да не е така. Ще ми се най-накрая да има 1 нормална Коледа..от колко години на по Коледа няма снаг :(
сряда, 19 декември 2007 г.
Кажи дядо Коледа
В различните страни дядо Коледа е наричан с различни имена.
* Америка - Santa Claus.
* Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child.
* Норвегия и Дания - Юлнисен
* Англия - Father Christmas.
* Италия - Babbo Natale.
* Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
* Франция - Pere Noel или le Petit.
* Швеция – Jultomten.
* Хаваите – Kanakaloka.
* Чили - Viejo Pascuerro.
* Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
* Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
* Китай - Shengdan Laoren.
* Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
* Гърция и Кипър - Айос Василис /Свети Василий/.
* Япония - Одзи сан.
* Колумбия - Папа Паскуал.
* Испания, Пуерто Рикои Мексико - The Three Kings.
* Бразилия - Papa Noel.
* Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
* Америка - Santa Claus.
* Австрия и Швейцария - Christkindl или Christ Child.
* Норвегия и Дания - Юлнисен
* Англия - Father Christmas.
* Италия - Babbo Natale.
* Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
* Франция - Pere Noel или le Petit.
* Швеция – Jultomten.
* Хаваите – Kanakaloka.
* Чили - Viejo Pascuerro.
* Япония - Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
* Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
* Китай - Shengdan Laoren.
* Холандия - Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
* Гърция и Кипър - Айос Василис /Свети Василий/.
* Япония - Одзи сан.
* Колумбия - Папа Паскуал.
* Испания, Пуерто Рикои Мексико - The Three Kings.
* Бразилия - Papa Noel.
* Хонконг - Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
петък, 14 декември 2007 г.
Историята на коледното дърво а.к.а. елхата
От както се помна любим момент, от коледните празници, ми е украсяването на елхата. Както всяко дете и аз много се забавлявам докато я украсявам. В момента моита още не е украсена, но мисля утре вече да я окича с разноцветни герлянди, красиви топки и разни там други джунджурийки.
И такаа.. историята на коледното дърво е мнооого интересна и много древна:)
* Първо в древен египет е имало един обичай, при който домът се украсявалс палмови клонки. Това символизирало триумфа на живота над смъртта. Украсявало се при настъпването на зимното слънцестоене.
* Римляните пък украсявали домовете си с дръвчета със свещи. Разменя ли си също подараци. И всичко това в чест на бог Сатурн.
* През късното средновековие германците и скандинавците правели нещо много интересно по време на коледните празници. Те поставяли зелени разстенияв домовете си или точна на входната врата. Така символизирали надеждата си за идването на пролетта и карая на студената зима
* Украсяването на елхата започва в Германия. Според една легенда някаде около 1500г. докато вървял през гората, Мартин Лутер видял как звездите блещукат между клоните на покритите със сняг дървета. Занесал една малка елхичка в дома си и я украсил със свещи. Така споделил видяното със семейството си.
* Коледната елха идва в Англия когата кралица Виктория се жени за германския принц Алберт. През 1841 той украсява елхата в замъка за да му напомна ня дома
* Младите дами прекарвали много часове в изработването и декорацията на топки за елхата. През 1850г. различни фабрики започнали да изработват различни стъклени топки и хартиени герлянди.
* По същото време започнало и навлизането на елхата и в други европейски страни.
* През 18в. в САЩ хесиански неамни войници пренесли традицията за Коледното дърво.
* С развитието на технологийте започва и производството на изкуствените елхи. Сещате се - първо в Германия ;)
От 2-3 години сме с изкуствена елха. Хубавото е че всяка година по всяко време си имаме елха. Изглежда добре. 1 борче на година е спасено:) Но много ми липсва миризмата на истинското дърво. Има решение! Някоко клончета от истинско дърво и ето я миризмата:)
И такаа.. историята на коледното дърво е мнооого интересна и много древна:)
* Първо в древен египет е имало един обичай, при който домът се украсявалс палмови клонки. Това символизирало триумфа на живота над смъртта. Украсявало се при настъпването на зимното слънцестоене.
* Римляните пък украсявали домовете си с дръвчета със свещи. Разменя ли си също подараци. И всичко това в чест на бог Сатурн.
* През късното средновековие германците и скандинавците правели нещо много интересно по време на коледните празници. Те поставяли зелени разстенияв домовете си или точна на входната врата. Така символизирали надеждата си за идването на пролетта и карая на студената зима
* Украсяването на елхата започва в Германия. Според една легенда някаде около 1500г. докато вървял през гората, Мартин Лутер видял как звездите блещукат между клоните на покритите със сняг дървета. Занесал една малка елхичка в дома си и я украсил със свещи. Така споделил видяното със семейството си.
* Коледната елха идва в Англия когата кралица Виктория се жени за германския принц Алберт. През 1841 той украсява елхата в замъка за да му напомна ня дома
* Младите дами прекарвали много часове в изработването и декорацията на топки за елхата. През 1850г. различни фабрики започнали да изработват различни стъклени топки и хартиени герлянди.
* По същото време започнало и навлизането на елхата и в други европейски страни.
* През 18в. в САЩ хесиански неамни войници пренесли традицията за Коледното дърво.
* С развитието на технологийте започва и производството на изкуствените елхи. Сещате се - първо в Германия ;)
От 2-3 години сме с изкуствена елха. Хубавото е че всяка година по всяко време си имаме елха. Изглежда добре. 1 борче на година е спасено:) Но много ми липсва миризмата на истинското дърво. Има решение! Някоко клончета от истинско дърво и ето я миризмата:)
Защо ме мислиш за наркоманка?
От около година нося широки, свлечени панталони. Харесвам широки дрешки, харесвам се в широки панталони и най-важното - удобно ми е. Определено знаех, че за някои хора носенето на широки панталони е нещо странно. Особено ако са носени от момиче.
Случвало ми се е да ме гледат се едно съм извънземно. На едно момче от училище щеше да му падне долното чене като ме видя. Случвало се е да ме гледат лошо. Аз отвръщам с 2 пъти по зъл поглед. 3 момиченца наскоро ме гледаха все едно съм експонат в музей, после коментираха нещо и се смееха. Едвам се сдържах да не им кажа нещо. Днес 1 хлапе се обръща няколко пъти за да ме разгледа. ОК, приемам го. За някои хора съм странна, нетипична. Нека ме гледат странно, нека ме гладат лошо, нека си мислят "Хаха, момиче с широки/мъжки панталони". Не ми пука. Но това, да ме мислят за наркоманка само заради широките панталони и музиката е вече прекалено!!! Слушам предимно РАП обличам се СВЛЕЧЕНО, това прави ли ме наркоманка?!? Едно момиче(Х.) от класа на една приятелка(Р.) казва, че с Р. сме наркоманки само, защото и двете носим широчки дрешки. Все си мисля, че наркотиците правят 1 човек наркоман а не дрехите. Аз не се друсам, дори трева не пуша. Не мога да разбера какво е това мислене, че щом се обличам различно и слушам рап съм наркоманка. Някои свлечени се друсат, също и някои чалгарчета, също и фешънчетата. Всеки може да се друса.
Искам да кажа на всички НЕ ДРЕШКИТЕ А НАРКОТИЦИТЕ МЕ ПРАВЯТ НАРКОМАНКА!!! Аз наркотици не взимам!!! Следователно НЕ СЪМ НАРКОМАНКА.
Случвало ми се е да ме гледат се едно съм извънземно. На едно момче от училище щеше да му падне долното чене като ме видя. Случвало се е да ме гледат лошо. Аз отвръщам с 2 пъти по зъл поглед. 3 момиченца наскоро ме гледаха все едно съм експонат в музей, после коментираха нещо и се смееха. Едвам се сдържах да не им кажа нещо. Днес 1 хлапе се обръща няколко пъти за да ме разгледа. ОК, приемам го. За някои хора съм странна, нетипична. Нека ме гледат странно, нека ме гладат лошо, нека си мислят "Хаха, момиче с широки/мъжки панталони". Не ми пука. Но това, да ме мислят за наркоманка само заради широките панталони и музиката е вече прекалено!!! Слушам предимно РАП обличам се СВЛЕЧЕНО, това прави ли ме наркоманка?!? Едно момиче(Х.) от класа на една приятелка(Р.) казва, че с Р. сме наркоманки само, защото и двете носим широчки дрешки. Все си мисля, че наркотиците правят 1 човек наркоман а не дрехите. Аз не се друсам, дори трева не пуша. Не мога да разбера какво е това мислене, че щом се обличам различно и слушам рап съм наркоманка. Някои свлечени се друсат, също и някои чалгарчета, също и фешънчетата. Всеки може да се друса.
Искам да кажа на всички НЕ ДРЕШКИТЕ А НАРКОТИЦИТЕ МЕ ПРАВЯТ НАРКОМАНКА!!! Аз наркотици не взимам!!! Следователно НЕ СЪМ НАРКОМАНКА.
понеделник, 3 декември 2007 г.
Историята на Дядо Коледа
Исках да напиша това още преди около 2 седмици, но както обикновено принудително се занимавах с нещо друго. Но това е друга тема.
Всеизвестно е, че на 24 Декември се празнува Бъдни вечер, а на 25 Коледа. Дядо Коледа оставя подаръците под елхата през нощта на 24 срещу 25 Декември. Пристига с шейна дърпана от елени и минава през комина. Оставя подаръци само на добрите и послушни дечица. Той е с червен костюм, бяла брата, черни ботуши и усмивка на лицето. Симпатично старче. В различните страни Коледа се празнува по различен начин, обаче как се ражда Коледа?
В различните страни добрият старец има различно име - Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клаус, Свети Николай...Всеки на определена възраст е научил жестоката истина, че белобрадия старец не съществува. Е да, днешния Дядо Коледа е измислен. През 270г. в едно богато семейство, някъде в днешна Турци се родило едно момче. Кръстили го Николай. За съжаление, детето останало сирак много малко. Отраснало в манастир. Явно това много му повлияло, защото на 17г. вече бил най-младият свещеник. Николай щедро раздавал семейното богатство на нуждаещите се. Най-щедър бил към децата. По-късно Николай бил ръкоположен за епископ. Шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му през 343г. той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа.
Какво ли не е дошло от Америка. И съвременният Дядо Коледа идва от там.
* През 1822г. един зъболекар от Ню Йорк на име Клемант Кларк Мур пише поемата "Разказ за посещението на свети Николай". Приказката е подарък за децата му. В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.
* През 1823г. Мур публикува произведението си в местен вестник като променя името на "Ноще преди Коледа". Поемата става много бързо популярна не само в Америка, но и в Европа.
* През 1841г. търговецът Паркинсън наел човек и го облякъл като Санта Клаус (така наричат американците Дядо Коледа). Това било с цел да привлече клиенти.
* 1863г. В празничното издание на "Харпърс Магазин" публикували картинки на карикатуриста Томас Наст. Той нарисувал стареца,с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Домът на Дядо Коледа бил малка работилница за играчки на Северния полюс.
* През 1885г. Луи Пранг издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм
* През 1927г. вестник "Ню Йорк таймс" описва Дядо Коледа “Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди."
* През 1931г. художника на "кока-кола" Хадън Сандблъм започва да рисува за рекламната кампания "Санта Клаус също пие Кока-кола". Няма нущо ново в образа на добрия старец, но го прави световно известен
Всеизвестно е, че на 24 Декември се празнува Бъдни вечер, а на 25 Коледа. Дядо Коледа оставя подаръците под елхата през нощта на 24 срещу 25 Декември. Пристига с шейна дърпана от елени и минава през комина. Оставя подаръци само на добрите и послушни дечица. Той е с червен костюм, бяла брата, черни ботуши и усмивка на лицето. Симпатично старче. В различните страни Коледа се празнува по различен начин, обаче как се ражда Коледа?
В различните страни добрият старец има различно име - Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клаус, Свети Николай...Всеки на определена възраст е научил жестоката истина, че белобрадия старец не съществува. Е да, днешния Дядо Коледа е измислен. През 270г. в едно богато семейство, някъде в днешна Турци се родило едно момче. Кръстили го Николай. За съжаление, детето останало сирак много малко. Отраснало в манастир. Явно това много му повлияло, защото на 17г. вече бил най-младият свещеник. Николай щедро раздавал семейното богатство на нуждаещите се. Най-щедър бил към децата. По-късно Николай бил ръкоположен за епископ. Шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му през 343г. той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа.
Какво ли не е дошло от Америка. И съвременният Дядо Коледа идва от там.
* През 1822г. един зъболекар от Ню Йорк на име Клемант Кларк Мур пише поемата "Разказ за посещението на свети Николай". Приказката е подарък за децата му. В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.
* През 1823г. Мур публикува произведението си в местен вестник като променя името на "Ноще преди Коледа". Поемата става много бързо популярна не само в Америка, но и в Европа.
* През 1841г. търговецът Паркинсън наел човек и го облякъл като Санта Клаус (така наричат американците Дядо Коледа). Това било с цел да привлече клиенти.
* 1863г. В празничното издание на "Харпърс Магазин" публикували картинки на карикатуриста Томас Наст. Той нарисувал стареца,с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Домът на Дядо Коледа бил малка работилница за играчки на Северния полюс.
* През 1885г. Луи Пранг издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм
* През 1927г. вестник "Ню Йорк таймс" описва Дядо Коледа “Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди."
* През 1931г. художника на "кока-кола" Хадън Сандблъм започва да рисува за рекламната кампания "Санта Клаус също пие Кока-кола". Няма нущо ново в образа на добрия старец, но го прави световно известен
понеделник, 19 ноември 2007 г.
Снегът, паркът и аз :)
- Како! - каза сестра ми с един особен глас. "Кфо по дяолите стаа" си помислих.
- Какво? - отвърнах аз сънено. Много ми се спеше и това да й отговоря изискваше огромно усилие
- Навън има малко сняг!!! - развълнувана каза тя.
- Добре.
След като успях да стана и да се облека погледнах през прозореца и наистина имаше малко сняг. Помислих си "Може и да е малко, но със сигурност е повече от миналата година."
Като излязох от нас навън не беше нищо особено. По тротоарите имаше малко сняг, по покривите повечко, както и по дърветата. Улиците мокри и с много и големи локви. На места беше кално.
Стигнах до улицата зад Ботев (УО "Христо Ботев") да пресека. Погледнах на ляво. Усетих как долното чене ми увисва. Стоя си аз на кръстовището със отворена уста и колите покрай мен минават. Сигурно съм била много смешна гледка. Заслужаваше си. Виждаше се част от хълмовете покрай Мездра, целите в сняг. Много сняг. Една прекрасна бяла картина между мрачните сградите. Засмях се. Не можех да повярвам на очите си. Не бях виждала толкова много сняг от Christmas groove!!!!!Пресякох едната улица. Стъпих на алеята и погледнах на дясно да пресека и другата улица. Отново същото. Виждаше се Мишковото(не знам защо, но така се нарича един хълм до града). Целият в бяло. "Кфо стаа тука бе". Стоя и си върта главата ту на ляво, ту на дясно. Не снимах защото вече закъснявах за училище. В момента много ме е яд.
Влязох в училище, в кабинета по английски и първата работа след като си взех учбника беше да извадя цифровия и да снимам дърветата от вън.
Втория час ходих до поликлиниката. На връщане минах през парка (ех, този парк). Този път много предвидливо си взех цифровия :)Онемях. Само вървях и снимах. Целта ми беше на направя колкото се може повече снимки преди да се стопи снегът. Първото и най-интересно нещо, което видях беше, че под боровете няма сняг.
Неверочтно! Под боревоте тревата е зелена, а само на сантиметри има сняг. Като застанах под боровете се едно беше друг сезон.
Ето тук есента преминава във зима :)
А какво ли се крия под снега?
Трева и изпопадалите листа
Тази снимка на мен много михаресва. Просто едни храсти.
Докато правех следващите няколко снимки се сетох за една песничка от детството(не, че сега не съм дете де).
Леле ама само колко е бялооо....
Пипнах снега да видя истиснки ли е :)
Истински е.
Не гледайте стълбите, гледайте снежинките :) Защото през цялото време валеше сняг, но на повечето снимките не си личи :(
През тези 20 мин, през които снимах усмивката не слезе от лицето ми!!! Ходех из снега само и само да го чуя как хрупа под кецоветр ми (и после ми беше малко мокро)
След последния час с една съученичка отидохме в парка:) Аз не съм хубава гледна, но на тази снимка си личи колко силно валеше сняг!
Снежинките падаха и се въртяха. Мънички, белички, като малки пеперудки. Красиви, но студени. Мен лично много ме радват.
- Какво? - отвърнах аз сънено. Много ми се спеше и това да й отговоря изискваше огромно усилие
- Навън има малко сняг!!! - развълнувана каза тя.
- Добре.
След като успях да стана и да се облека погледнах през прозореца и наистина имаше малко сняг. Помислих си "Може и да е малко, но със сигурност е повече от миналата година."
Като излязох от нас навън не беше нищо особено. По тротоарите имаше малко сняг, по покривите повечко, както и по дърветата. Улиците мокри и с много и големи локви. На места беше кално.
Стигнах до улицата зад Ботев (УО "Христо Ботев") да пресека. Погледнах на ляво. Усетих как долното чене ми увисва. Стоя си аз на кръстовището със отворена уста и колите покрай мен минават. Сигурно съм била много смешна гледка. Заслужаваше си. Виждаше се част от хълмовете покрай Мездра, целите в сняг. Много сняг. Една прекрасна бяла картина между мрачните сградите. Засмях се. Не можех да повярвам на очите си. Не бях виждала толкова много сняг от Christmas groove!!!!!Пресякох едната улица. Стъпих на алеята и погледнах на дясно да пресека и другата улица. Отново същото. Виждаше се Мишковото(не знам защо, но така се нарича един хълм до града). Целият в бяло. "Кфо стаа тука бе". Стоя и си върта главата ту на ляво, ту на дясно. Не снимах защото вече закъснявах за училище. В момента много ме е яд.
Влязох в училище, в кабинета по английски и първата работа след като си взех учбника беше да извадя цифровия и да снимам дърветата от вън.
Втория час ходих до поликлиниката. На връщане минах през парка (ех, този парк). Този път много предвидливо си взех цифровия :)Онемях. Само вървях и снимах. Целта ми беше на направя колкото се може повече снимки преди да се стопи снегът. Първото и най-интересно нещо, което видях беше, че под боровете няма сняг.
Неверочтно! Под боревоте тревата е зелена, а само на сантиметри има сняг. Като застанах под боровете се едно беше друг сезон.
Ето тук есента преминава във зима :)
А какво ли се крия под снега?
Трева и изпопадалите листа
Тази снимка на мен много михаресва. Просто едни храсти.
Докато правех следващите няколко снимки се сетох за една песничка от детството(не, че сега не съм дете де).
Леле ама само колко е бялооо....
Пипнах снега да видя истиснки ли е :)
Истински е.
Не гледайте стълбите, гледайте снежинките :) Защото през цялото време валеше сняг, но на повечето снимките не си личи :(
През тези 20 мин, през които снимах усмивката не слезе от лицето ми!!! Ходех из снега само и само да го чуя как хрупа под кецоветр ми (и после ми беше малко мокро)
След последния час с една съученичка отидохме в парка:) Аз не съм хубава гледна, но на тази снимка си личи колко силно валеше сняг!
Снежинките падаха и се въртяха. Мънички, белички, като малки пеперудки. Красиви, но студени. Мен лично много ме радват.
понеделник, 12 ноември 2007 г.
Училището, парка и есента :)
Какво прави един ученик като му е скучно в час? Едно от нещата е да гледа през прозореца. Така ми дойде идеята да снимам изгледа от моята класна стая. Като се позамисих изгледа не е много интересен и за това реших да снимам парка погледнат от коридора на моя етаж. На следващия ден пъхнах цивровия в раницата и хайде на даскало. По някаква случайност минах от към учителслия вход. Последните стотина метра преди даскало бяха покрити с листа, есенни жълко-оранжеви листа!Както бях сънена и едвам гледах веднага ококорчих очи. Нямах търпение да свръшим с часовете за да започна да снимам.
Първо снимах парка погледнат от коридора
След това набързо лязох от поседния (4ти етаж). От тък се слиза за инрищвто :)
След това отидох зад даскалото
Много красиво килимче от трева и листа
Тръгнах да се разхождам из парка. Не е много голям.Всъщност в сравнение с някой парк в София или друг голям град този е нищо. Но аз много си го обичкам и имам както яки така и лощи спомени от там.
Странно, докато някои дървета вече нямат листа, на това все още са му зелени.
Тука някаде между тези дървета 1 път паднах по гръб от 30-40 см. височина. Един приятел малко ме изпусна..ама аз съм си виновна де. Болката като вълна от гърба ми стигна чаааак до главата.
Вижда ли сте някога толкова тъмни листа?
Есенно килимче от листа :)
И една снимка, която не е нищо особено и точно в това и е чара :)
Надало по стълбичките :)
Най-красивото дърва в района на даскалото.
Ето последните стотина метра до дасклото!!! :)
Някога ходили ли сте из толкова много шумкащи листа?
Есента дойде и при черешата в двора :)
Много хубави кецки имам :P
Повечето снимките са 06.11.2007г. :) Яд ме само, че не се сетих по рано да снимам есента:) Насявам се, че съм показла малко от красотата, която виждам :)
Първо снимах парка погледнат от коридора
След това набързо лязох от поседния (4ти етаж). От тък се слиза за инрищвто :)
След това отидох зад даскалото
Много красиво килимче от трева и листа
Тръгнах да се разхождам из парка. Не е много голям.Всъщност в сравнение с някой парк в София или друг голям град този е нищо. Но аз много си го обичкам и имам както яки така и лощи спомени от там.
Странно, докато някои дървета вече нямат листа, на това все още са му зелени.
Тука някаде между тези дървета 1 път паднах по гръб от 30-40 см. височина. Един приятел малко ме изпусна..ама аз съм си виновна де. Болката като вълна от гърба ми стигна чаааак до главата.
Вижда ли сте някога толкова тъмни листа?
Есенно килимче от листа :)
И една снимка, която не е нищо особено и точно в това и е чара :)
Надало по стълбичките :)
Най-красивото дърва в района на даскалото.
Ето последните стотина метра до дасклото!!! :)
Някога ходили ли сте из толкова много шумкащи листа?
Есента дойде и при черешата в двора :)
Много хубави кецки имам :P
Повечето снимките са 06.11.2007г. :) Яд ме само, че не се сетих по рано да снимам есента:) Насявам се, че съм показла малко от красотата, която виждам :)
Прайсторическа риба-плъх до брговета на Бразилия
През 2001г. в мрежите на испански рибарски кораб
случайно попаднала необичайна риба. Рибарите снимали
риваба и не осъзнавали важността на открили си я
пуснали. След време специалисти от Океанографския музей
към университета Vale do Itajai попаднали на снимките.
По формата на перките те разбрали, че това е нов вид
риба, непозната на науката до сега. Нужни били още две
години за откриване на други представители на вида и
завършване на научната работа, която да докаже, че пред
учените наистина има неизвестен на науката вид риба.
Биолозите нарекли рибата Hydrolagus mattallansi. Тя е
от рода Chimaera. Отличава се с повдигнат нос, подобни
на крила странични перки и задни плавници с шипове.
Учените смятат, че това е близък родственик на акулите
и скатоета.
Рибата обитава Южната част на Атлантическия океан
повече от 150 мил. години. Дълга е около 30-40 см и
живее на 400-700 метра дълбочина. Открива присъствието
на други животни, като сканира електромагнитното поле
около себе си. Тя има големи очи, способни да
възприемат най-слабите лъчи светлина.
случайно попаднала необичайна риба. Рибарите снимали
риваба и не осъзнавали важността на открили си я
пуснали. След време специалисти от Океанографския музей
към университета Vale do Itajai попаднали на снимките.
По формата на перките те разбрали, че това е нов вид
риба, непозната на науката до сега. Нужни били още две
години за откриване на други представители на вида и
завършване на научната работа, която да докаже, че пред
учените наистина има неизвестен на науката вид риба.
Биолозите нарекли рибата Hydrolagus mattallansi. Тя е
от рода Chimaera. Отличава се с повдигнат нос, подобни
на крила странични перки и задни плавници с шипове.
Учените смятат, че това е близък родственик на акулите
и скатоета.
Рибата обитава Южната част на Атлантическия океан
повече от 150 мил. години. Дълга е около 30-40 см и
живее на 400-700 метра дълбочина. Открива присъствието
на други животни, като сканира електромагнитното поле
около себе си. Тя има големи очи, способни да
възприемат най-слабите лъчи светлина.
събота, 10 ноември 2007 г.
Прайсторическа акула до бреговете на Япония
През януари тази година рибар обявил тревога в морския резерват Авашима, който се намира в град Шизуок. Той съобщил, че е видял близо до пристанището “чудновато създание с огромна уста, пълна с остри като кинжали зъби”.
Служителите на резервата реагирали бързо. Успели да заснемат и заловят "чудноватото създание". Оказало се, че това е рядък праисторически вид акула - мантиева акула (Chlamydoselachus anguineus). Била женска с дължина 1,6м.
Вкаменелости от този вид могат да бъдат намери от преди 50 милиона години. Тъй като акулата живее на около на 600-1000 метра дълбочина учените знаят много малко за нея. Предполагат, че тя се храни със сепии, риби и други акули. Според учените женските имат две годишна бременност, което прави този вид с най-дългата бременност сред всички гръбначни животни.
След като ихтиолозите заловили акулата я отнесли в специален басейн, напълнен с морска вода. Оживяла само 2 часа. Но на учените успели да научат повече за начина и на придвижване.
Този вид акули и по-рано са ставали плячка на рибарите, но никога досега учените не са успявали да се снабдят с жив образец.
Повечето акули от този вид се срещат около водите край Япония. Често могат да бъдат забелязани през зимата, когато температурата на водата падне и те трябва да отидат в по-топли райони, за да се хранят.
Служителите на резервата реагирали бързо. Успели да заснемат и заловят "чудноватото създание". Оказало се, че това е рядък праисторически вид акула - мантиева акула (Chlamydoselachus anguineus). Била женска с дължина 1,6м.
Вкаменелости от този вид могат да бъдат намери от преди 50 милиона години. Тъй като акулата живее на около на 600-1000 метра дълбочина учените знаят много малко за нея. Предполагат, че тя се храни със сепии, риби и други акули. Според учените женските имат две годишна бременност, което прави този вид с най-дългата бременност сред всички гръбначни животни.
След като ихтиолозите заловили акулата я отнесли в специален басейн, напълнен с морска вода. Оживяла само 2 часа. Но на учените успели да научат повече за начина и на придвижване.
Този вид акули и по-рано са ставали плячка на рибарите, но никога досега учените не са успявали да се снабдят с жив образец.
Повечето акули от този вид се срещат около водите край Япония. Често могат да бъдат забелязани през зимата, когато температурата на водата падне и те трябва да отидат в по-топли райони, за да се хранят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)