понеделник, 5 ноември 2007 г.

Разходка под дъжда



Хората доста често реагират "ти луда ли си" или "аз пък
мраза" кога им кажа, че обичам да вали. Малко са хората,
който ще се съгласят с мен
Не знам защо, но мрачното време по ме кефи от
слънчевото. А дъждът сякаш го допълва. Обичам да слушам
как вали, как капките барабанят по бараката отвън или да
гледам как се удрят в перваза на прозореца.
Дъждът ме хипнотизира.
Кръговете в локвите са много красиви.
Появяват се и изчезват.




Ту тук, ту там. Все с различна големина. А видя ли балонч
ета в локвите, значи още време ще се радвам на дъжда.
"Вземи си чадър или поне си сложи
качулката". Защо? Защо ми е чадър или качулка след като м
ога да усетя дъжда върху себе си?
Искам да почуствам дъжда, искам да усетя как се стичат мъ
нички капчици по лицето
ми.танцувам върху тревата докато вали. Искам да я почуств
ам. Искам да се почуствам жива!
Ще ми сеотново да е лято. Да спа на отворен прозорец и да
слушам как капките тихо и спокойношумолят по листата на
дърветата. Толкова е успокояващо:) И изведнъж БУМ ТРЯС!
идва буря. Сгушвам се под чершавчето, гушкам по силно
плюшеното мече. Дъждът се усилва, започва да духа,
светкавици осветяват нощното небе, гръмотевици разтърсват
земята. Сякаш природата искам да покаже, че е жива и го
прави с пълна мощ! Аз си лежа и слушам как вали, как
гърми. Възхищавам се тихо на природата. Както внезапно
се появи така и внезапно спира. Гръмотевиците се чуват се
по тихо и по тихо, дъждът намалява, вятъра утихва, а аз
се унасям и заспивам..

Няма коментари: