понеделник, 19 ноември 2007 г.

Снегът, паркът и аз :)

- Како! - каза сестра ми с един особен глас. "Кфо по дяолите стаа" си помислих.
- Какво? - отвърнах аз сънено. Много ми се спеше и това да й отговоря изискваше огромно усилие
- Навън има малко сняг!!! - развълнувана каза тя.
- Добре.
След като успях да стана и да се облека погледнах през прозореца и наистина имаше малко сняг. Помислих си "Може и да е малко, но със сигурност е повече от миналата година."

Като излязох от нас навън не беше нищо особено. По тротоарите имаше малко сняг, по покривите повечко, както и по дърветата. Улиците мокри и с много и големи локви. На места беше кално.

Стигнах до улицата зад Ботев (УО "Христо Ботев") да пресека. Погледнах на ляво. Усетих как долното чене ми увисва. Стоя си аз на кръстовището със отворена уста и колите покрай мен минават. Сигурно съм била много смешна гледка. Заслужаваше си. Виждаше се част от хълмовете покрай Мездра, целите в сняг. Много сняг. Една прекрасна бяла картина между мрачните сградите. Засмях се. Не можех да повярвам на очите си. Не бях виждала толкова много сняг от Christmas groove!!!!!Пресякох едната улица. Стъпих на алеята и погледнах на дясно да пресека и другата улица. Отново същото. Виждаше се Мишковото(не знам защо, но така се нарича един хълм до града). Целият в бяло. "Кфо стаа тука бе". Стоя и си върта главата ту на ляво, ту на дясно. Не снимах защото вече закъснявах за училище. В момента много ме е яд.

Влязох в училище, в кабинета по английски и първата работа след като си взех учбника беше да извадя цифровия и да снимам дърветата от вън.



Втория час ходих до поликлиниката. На връщане минах през парка (ех, този парк). Този път много предвидливо си взех цифровия :)Онемях. Само вървях и снимах. Целта ми беше на направя колкото се може повече снимки преди да се стопи снегът. Първото и най-интересно нещо, което видях беше, че под боровете няма сняг.



Неверочтно! Под боревоте тревата е зелена, а само на сантиметри има сняг. Като застанах под боровете се едно беше друг сезон.



Ето тук есента преминава във зима :)



А какво ли се крия под снега?



Трева и изпопадалите листа





Тази снимка на мен много михаресва. Просто едни храсти.



Докато правех следващите няколко снимки се сетох за една песничка от детството(не, че сега не съм дете де).







Леле ама само колко е бялооо....





Пипнах снега да видя истиснки ли е :)



Истински е.

Не гледайте стълбите, гледайте снежинките :) Защото през цялото време валеше сняг, но на повечето снимките не си личи :(



През тези 20 мин, през които снимах усмивката не слезе от лицето ми!!! Ходех из снега само и само да го чуя как хрупа под кецоветр ми (и после ми беше малко мокро)

След последния час с една съученичка отидохме в парка:) Аз не съм хубава гледна, но на тази снимка си личи колко силно валеше сняг!



Снежинките падаха и се въртяха. Мънички, белички, като малки пеперудки. Красиви, но студени. Мен лично много ме радват.

Няма коментари: