Едно малко момиченце седи и плаче в мрака. Свило се в ъгъла, обвило краката с ръцете си, заровила лице в коленете. Седи и тихо плаче.И то не знае от колко време паче вече, но има чувството, че е от векове. Чувства, че е самичко в целия свят. Вдига глава и отваря очи. Не вижда нищо друго освен тъмнината. Безкрайната тъмнина. Безкрайна самота. Сълзите не спират да се стичат по лицето му. Чува се отчаян вик. Вик на отчаяние. Светът му се сгрумоляса изведнъж, а сега за както ще живее? На земята до момиченцето има мече. Взима го и го прегръща. Плача се засилва, прегръща мечето по силно и все по силно.
Изведнъж вратата се отваря и лъч светлина прорязва мрака. Момиченцето дига глава и с треперещ глас пита:
- К-кой си ти?
- Аз съм надеждата, радостта, светлината и всичко хубаво на този свят. Ела с мен.
Момиченцето се изправи. С една ръка държи мечето, а с другата бърше сълзите си.
1 коментар:
Много е хубаво :))
Публикуване на коментар